ГЛАВА ШЕСТА

 ПАЗАРЪТ

В том III на “Капиталът” в глава XXVII, както и навсякъде другаде впрочем, в кратък анализ в скоби на малко повече от страница прозира не само гения, но и неподражаемата научна скромност на великия Енгелс -- учен, богоравен на Маркс! Там с вещина и прецизност той отбелязва икономическия конфликт на нашето време -- рязкото нарастване на промишленото производство и неадекватната мудност на разширяване на пазара. ”Това, което промишлеността създава в месеци, пазарът едва може да консумира в няколко години” [1] . Този конфликт в рамките на капиталистическия начин на производство съвременният капитал като държавно-монополистически капитал се опитва да разреши чрез държавно-монополистическо регулиране на производството и пазара чрез количеството произведени стоки от няколко могъщи концерна и съгласуването, регулирането на техните цени помежду им. И това е най-явното доказателство за банкрута на “много отдавна прославената свобода на конкуренцията” [2] .

Бавното разширяване на пазара, неговата ленивост в дълбок разрез с разширяването на производството, се дължи преди всичко на изоставащото, а някъде и липсващото, платежоспособно търсене на огромната маса потребители в една страна, както на средства за живот, каквито са всички хора на наемния труд, така и на средства за производство от промишлените дребни потребители, т.е. пазарът се стеснява от ниските доходи на мнозинството потребители,резултат на регулираната “политика на доходите”, от една страна, както и от високата централизация на капитала в I подразделение на общественото производство, от друга. Ето защо производството бълва продукция, а пазарът не може да я консумира. Това е “едно само себе си унищожаващо противоречие” [3] . Но когато търсенето, както на средства за живот, така и на средства за производство, стане постоянно платежоспособно, което се постига само чрез точно определени закони, то пазарът ще може да усвоява цялата промишлена продукция за много по-кратко време, отколкото това става при капиталистически начин на производство -- в срокове, много близки до които се произвежда, т.е. тогава производство и пазар ще бъдат в синхрон и единство.

“За да може пазарната цена на идентични стоки, всяка от които обаче е произвеждана при условия с различен индивидуален колорит, да съответствува на пазарната стойност, да не се отклонява от нея нито нагоре, нито надолу, нужно е натискът, оказван от различните продавачи един на друг, да бъде достатъчно голям, за да изкара на пазара такава маса от стоки, която да отговаря на обществената потребност, т.е. такова количество от тях, за което обществото е в състояние да заплати пазарната стойност”. (К.Маркс, “Капиталът”, т.III, с.212, удебеленият шрифт е мой -- Т.Б.).

Ако натискът на конкуренцията е слаб и продавачите не могат да изнесат тази маса стоки на пазара -- те трябва да бъдат продадени над тяхната пазарна стойност. Ако натискът е много силен, т.е. масата на продуктите превишава тази обществена потребност -- стоките се продават под тяхната пазарна стойност. И Маркс допълва, че под “обществена потребност” се разбира платежоспособната обществена потребност,т.е. платежоспособното обществено търсене. Така че за да съответствува пазарната цена на пазарната стойност, а не да се отклонява нагоре или надолу около нея, трябва масата стоки на пазара да отговаря на обществената потребност. Точно това се получава, например за средствата за живот, когато в обществен мащаб D v=D (v+m), или още по-ясно се вижда и от D (v+m)=D (c+v+m) II -- нарастването на масата на стоките нито превишава, нито изостава, а съвпада с нарастването на тяхната “обществена потребност”, т.е. нарастналото платежоспособно обществено търсене, платежоспособната обществена потребност D (v+m) съвпада с увеличената маса стоки на пазара D (c+v+m) II и натискът на продавачите нито е по-силен, нито е по-слаб от необходимото. А това е първото условие, според Маркс, за да могат стоките да се продават по техните стойности -- пазарната цена да съвпада с пазарната стойност.

Маркс отбелязва, че “обществената потребност”, т.е. онова, което регулира търсенето, се определя от “отношението на цялата принадена стойност към работната заплата” [4] , т.е. от средната норма на принадена стойност, която трябва да бъде неизменна, за да може тази обществена потребност да съвпада с предлагането -- масата стоки на пазара.

Маркс ни учи, че когато търсене и предлагане взаимно се покриват, тогава пазарните цени съвпадат с производствените цени на стоките. Когато цената се разминава със стойността, ако търсенето значително превишава предлагането, то пазарната цена се определя от стоките, произведени при най-лоши условия. Обратно, ако предлагането значително превишава търсенето, пазарната цена се определя от стоките, произведени при най-благоприятни условия. Ето защо целта на еднаквата норма на печалбата е именно тази -- да постави всички производители при еднакви производствени условия и пазарната цена да съвпада по този начин с производствената цена, а предлагането винаги да съответства на търсенето. Така че пазарните цени в общия случай съвпадат с производствените, защото търсене и предлагане винаги се покриват помежду си. А търсене и предлагане винаги се покриват, защото цена и стойност винаги съвпадат, т.е. покупната цена и произведената стойност са едно и също нещо.

Пазарната цена съвпада с производствената цена на стоката и поради това,че с еднаквата норма на печалбата всички производствени условия са изравнени, т.е. няма стоки, произведени при най-лоши и най-добри условия -- те са произведени при еднакви условия, т.е. пазарната стойност и цена не се определят вече от стоки, произведени при различни, а от стоки, произведени при еднакви производствени условия, с което пазарната цена съвпада с производствената. С еднаквата норма на печалбата приемана в производството, се изравняват всички условия, при които се произвеждат стоките -- по отношение на цени, данъци, оборот, технически възможности -- вместо да останат те при най-лоши или при най-благоприятни условия, влияейки по-късно върху пазарната им стойност и пазарната им цена.

Когато индивидуалната стойност на дадена стока е по-ниска от пазарната, при средна обща норма на печалбата се реализира добавъчна печалба. Това става при нововъведения в производството.

“Капиталистът, който прилага усъвършенствани, но още невлезли във всеобща употреба начини за производство, продава по цена по-ниска от пазарната, но по-висока от неговата индивидуална производствена цена, по такъв начин нормата на печалбата за него се повишава, докато конкуренцията не я изравни..”. ( К.Маркс, ”Капиталът”, т.III, с.269 )

При еднаква обща норма на печалбата прилагането на нови, усъвършенствани методи за производство преди да са станали всеобщи, налага също да се продава по цена, различна (по-ниска) от пазарната, но не по-висока от индивидуалната производствена цена, защото тя съвпада със своята стойност, изразяващо се във факта, че нормата на печалбата в случая не се повишава, а си остава същата, т.е. добавъчна печалба няма. По-ниската от пазарната индивидуална производствена цена ще гарантира само по-бърз оборот, докато се изравни с нея пазарната цена, и нищо повече. Добавъчна печалба за промишлените капиталисти има, когато произвеждат при по-благоприятни условия от средните.Но с еднаквата норма на печалбата производствените условия са еднакво благоприятни за всички. Тогава, тъй като всички производители работят не само при най-благоприятни, но при еднакви условия, то не съществува точно затова добавъчна печалба от индивидуалната производствена цена до пазарната цена.

Пазарната цена на стоката може да се повиши над производствената цена, но не повече от границата на собствената си произведена стойност (при капиталистически начин на производство). Ето защо пазарната цена не може да превишава производствената цена, когато стойност и цена съвпадат -- няма я субстанцията (т.е. стойността), позволяваща на цената да расте над нея. Цената може да расте само защото и само когато има стойност над нея. Цените, например при инфлацията, се покачват, защото стоките имат стойност, която те, цените,догонват. Ако нямаше стойност над тях, цените не биха се покачвали.

Производствената цена е регулиращата цена, около която се колебаят пазарните цени при средната норма на печалбата. При еднаквата норма на печалбата производствената цена пак е регулираща, но и пределна, максимална цена, под и до която пулсират пазарните цени. Пазарните цени при еднаквата норма на печалбата могат да бъдат по-ниски или равни, но никога по-високи от производствените цени на стоките. Само в един-единствен случай пазарната цена може да бъде по-голяма от производствената цена -- когато в обръщението търговецът е вложил добавъчен капитал, който трябва да се възстанови чрез цената. Но това изобщо не значи, че цената е по-голяма от стойността.Напротив, тя пак съвпада с нея.

Пазарната цена може да бъде по-малка или равна на производствената цена. Ако търсенето превиши трайно предлагането и с това пазарната цена стане за дълго време по-голяма от производствената, значи някъде има сериозно нарушение,разстройство в целия възпроизводствен процес на социализма, довело до разминаване на стойност и цена. Тогава общата норма на печалбата е престанала да бъде еднаква и се е превърнала в средна,а социализмът се е превърнал в капитализъм!

Причината за разминаването на стойност и цена е средната норма на печалбата, т.е. усредняването на различните стойности в обща производствена цена. Разминаването между стойност и цена съществува и при конкуренцията, и при монопола, резултат и в двата случая на усредняването на печалбата -- по-силно изявено в първия случай, и по-слабо -- във втория. Именно конкуренцията прави това изравняване на стойностите в средна производствена цена, докато монополът го постига по друг начин -- монополно високата цена над стойността в един случай се компенсира с монополно ниска цена под стойността в друг случай в създадената съвкупна стойност. Така че и в двата случая цените се колебаят около техните стойности. А с еднаквата обща норма на печалбата цена и стойност съвпадат вече не само за среден, но и за всякакъв състав на капитала. От своя страна единството на цена и стойност установява равновесие между търсене и предлагане, което пък води до съвпадане на пазарната с производствената цена. А “равновесието между търсене и предлагане... премахва влиянието на конкуренцията” [5] . Така че единствено равновесието между търсене и предлагане при свободен пазар (т.е. без монополизъм) може да отстрани конкуренцията и нищо друго, никакъв административен акт. Но трябва това равновесие да се поддържа непрекъснато, за да може и конкуренцията да се отстрани трайно и завинаги, а с нея и отклоненията между стойност и цена.И монополът премахва конкуренцията, но не отстранява противоречията между стойност и цена, напротив -- задълбочава ги. От двете злини на капитализма монополът е по-голямата -- той е пълно отрицание, окови на собствения си начин на производство. Монополът е голо отрицание на конкуренцията и не е решение на острите противоречия на капитализма. Ето защо конкуренцията е въздигана в култ от апологетите на тази система, търсейки намордник за монополизма като ограничаването му се свежда само до антимонополно законодателство без изобщо да бъде изкоренен из основи. Но под конкуренция и днес се разбира единствено нейната позитивна роля като известен двигател на прогреса и се изпуска из очи нейната негативна страна, а именно, че преливането на капитали от една сфера на производство в друга, както и в една и съща сфера, се съпровожда от огромно разпиляване и разхищаване на обществен труд и средства, от излишен и ненужен разход и дори разсипничество на обществено работно време, вместо икономията му, на известно спиране или забавяне на развитието на производителните сили, въпреки общия тласък като цяло на движението им напред. Ето тази именно негативна страна на конкуренцията премахва еднаквата обща норма на печалбата, отстранявайки конкуренцията между капиталите. Но конкуренцията на производството, т.е. нейната позитивна страна, се запазва под друга форма -- като конкуренция на работната сила, като конкуренция за увеличаване на доходите, а именно -- работната заплата.Точно тя, работната заплата, насърчава, поощрява непрекъснатото и бурно внедряване на нови технологии, които ще носят нови и все по-високи доходи на реализиращите ги работници. А отстранявайки конкуренцията между капиталите, се спира пилеенето на обществен труд, постига се икономия на работно време, което пък дава по-висока ефективност на икономическата система от тази на капиталистическата.

Непрекъснатият стремеж към максимална печалба води до това, че различните норми на печалбата непрекъснато се усредняват в обща норма на печалбата стихийно от конкуренцията, т.е. общата норма на печалбата като средна търси такова равнище, че в крайна сметка само най-едрият капитал успява да се наложи в конкуренцията и да желае да наложи на всичките си конкуренти своя собствена норма на печалбата, която вече не е средна, а монополна. Така, с развитието на концентрацията и особено на централизацията на капитала, се стига до неизбежен банкрут на свободната конкуренция, слага се край на капитализма на свободния пазар и през монополистическия се стига до държавномонополистическия капитализъм, какъвто е съвременния капитализъм в края на ХХ и началото на ХХI век. Така че конкуренцията, възхвалявана и възвеличавана при средната обща норма на печалбата, е наследствено обременена, генетично заложена към своето себеотричане и крах. Стихийното усредняване на различните норми на печалбата в обща норма на печалбата е именно бумерангът на свободната конкуренция, който се връща срещу нея, за да я убие. При капитализма на свободния пазар примамката, стръвта за миграцията на капиталите между различните отрасли на производството не е стойността, а производствената цена, която се различава от нея. Ето защо при тяхното съвпадане, което става само с еднаквата норма на печалбата, тази миграция спира, тя става излишна -- дали ще търси цената или стойността един капитал в дадена сфера, това е едно и също нещо. При различни норми на печалбата миграцията на капиталите в крайна сметка завършва, когато условията на присвояване на печалбата се уеднаквят. А при еднаква норма на печалбата, когато условията на присвояване поначало са уеднаквени, миграцията на капитали изобщо и не започва. Тази миграция, това преливане на капитали, изобщо не е необходимо, защото с еднаквата норма на печалбата всички производители са поставени не само в еднакви, те са поставени в най-благоприятни производствени условия и затова не е необходимо търсенето на максимална изгода в друга сфера, в друг отрасъл на производството.

При средната обща норма на печалбата само при капиталите със среден състав цената съвпада със стойността на стоката. ”Всички други капитали, безразлично какъв е техният състав, се стремят под натиска на конкуренцията да се изравнят с капиталите със среден състав” [6] . Значи, така или иначе, има, съществува такава тенденция производствените цени да станат превърната форма на стойността. Вместо това да става мъчително от конкуренцията и никога да не може да се осъществи, с еднаквата норма на печалбата резултатът се получава веднага. Конкуренцията се стреми за различни капитали по органичен състав, но с еднаква маса, да се отвоюват еднакви дялове от съвкупната маса принадена стойност, произведена от целия обществен капитал, стреми се към разпределяне на цялата принадена стойност пропорционално на масата на капитала. Това, което конкуренцията не може, може еднаквата норма на печалбата! С което конкуренцията отпада като необходима сила за тази цел, става излишна като урегулиращ производството и пазара фактор.

Защо с конкуренцията се създават превратни представи на повърхността на икономическия живот ? Защото тя, чиято задача е да усреднява различните норми на печалбата, с действието си непрекъснато отклонява цените от техните стойности и точно затова нещата са обърнати с главата надолу, наопаки, и “по такъв начин в конкуренцията всичко се явява изопачено” [7] , т.е. изглежда като че ли стойността не се определя от работното време, както и природата на принадената стойност сякаш не е от незаплатен труд. А с еднаквата обща норма на печалбата всичко идва на мястото си след като се отстранява влиянието на конкуренцията точно в това отношение -- в определянето на общата норма на печалбата. Конкуренцията изопачава представите, казва Маркс, и казва истината. А монополът пък направо ги подменя или отстранява.

Тъй като с еднаквата обща норма на печалбата всички стоки се произвеждат в еднакви най-благоприятни условия, то те не се продават нито под, нито над своите индивидуални стойности,а точно по техните стойности. И това е само предварителна предпоставка, която, ако не съществуваше риска на пазара, щеше да бъде абсолютно изпълнима. Поради наличието на известен праг на непредвидимост на пазара обаче действителните индивидуални норми на печалбата ще зависят от реализацията им на него и без да бъдат задължителни да са еднакви, те ще се стремят да бъдат такива. След приемането на общата норма на печалбата за еднаква всеки производител има интерес действително да се изравни с нея, да реализира своята индивидуална норма на печалбата до размера на общата, след като са му създадени предпоставките за това. Никой никого не принуждава да работи при еднаква норма на печалбата. Самите работници имат най-голям интерес от това, от еднаквата норма на печалбата, защото така и само така те могат да получават възможния максимум, а не възможния минимум на своята работна заплата за даден производствен цикъл. Еднаквата норма на печалбата е цел, минимална задача, която трябва да се изпълни на пазара, а не гарантирана норма на печалбата, която със сигурност ще се получи дори и да е губещо предприятието. Напротив. Не се насърчават по никакъв начин изоставащите производства чрез гарантиране на сигурна норма на печалбата. Нищо подобно. Всяка норма на печалбата трябва да бъде действително реализирана на пазара при нормални икономически условия. Всяко нарастване на индивидуалната норма на печалбата над общата е позволено, което веднага обаче се изравнява до общата норма на печалбата чрез увеличаване на работната заплата. Никой никого не принуждава насила да има по-голяма норма на печалбата, отколкото може да реализира. Нито пък се гарантира получаването на печалба без усилия. Това, което се гарантира, това, което се постига с еднаквата норма на печалбата, е подготовката за продажбата, за реализацията на стоката на всеки производител при максимално добри условия -- създадена от предпоставката, че в цената на стоката именно е включена реализацията й при най-добри производствени условия.

Оттук нататък, ако при тези създадени предварително оптимални, възможно най-добри условия, отделният производител не успее да получи норма на печалбата равна на общата, а по-ниска, той може да упреква само себе си, защото получената печалба няма да е достатъчна за нормалното възпроизводство на предприятието. Ако е реализирана по-ниска норма на печалбата от общата, въпреки че в цената на стоката е разчетена по-висока, това остава проблем само за този производител. Така че неговата цел е достигането на общата норма на печалбата. Ясно е, че е възможно в подобни случаи да има временни нарушения, частични флуктуации между пазарна цена и стойност, но те би трябвало да бъдат само изключения -- редки и случайни. Видно е, че пазарът не изключва възможността да се получи разлика между нормата на печалба, която предварително е включена в цената на стоката (общата норма на печалбата), и тази норма на печалба, която действително е реализирана след това в същинския възпроизводствен процес. Пазарът ще покаже не дали може да има еднаква норма на печалбата, а че не може да има на него по-голяма индивидуална норма на печалбата от общата, приета за еднаква в производството. Това са противоречия между производство и обръщение, между промишленост и пазар. Еднаква норма на печалбата в производството, но на пазара тя може да се случи и да бъде различна. Различна индивидуална, но не по-голяма от общата норма на печалбата!

Ако индивидуалната норма на печалбата при неизменна производителност на труда след престоя си на пазара спадне под общата, това значи, че не е реализирана една част от принадената стойност, която иначе е била начислена в цената на стоката с общата норма на печалбата, но бавният оборот, например, поради стеснен пазар, не е възстановил цялата стойност на стоката в процеса на реализацията й. Значи ли това, че цената (пазарната) в такъв случай трябва да падне под стойността на стоката, за да има все пак някаква реализация и някаква принадена стойност? -- Така е, но загубата си остава загуба или по-точно -- пропусната полза! Тя може да се компенсира от следващ по-бърз оборот или поредица обороти, които, създавайки повече маса принадена стойност, да изравнят дадената норма на печалбата с общата. Този анализ показва, че понижение на цените може да има, но повишение -- никога! Преграда за това е общата норма на печалбата, приета за еднаква и постоянна величина за всички производители. При повишена производителност на труда цените стават по-ниски, но не са понижени, т.е. те пак съвпадат със стойността на стоките, а не падат под нея.

Ако в производството на дадена стокова продукция има авансиран капитал 100 единици (85с+15v) при обща норма на печалбата p'=20% и норма на принадена стойност m'=133%, това означава, че тази продукция трябва да се продаде по цена 120 единици. Ако обаче пазарът не е одобрил тази продукция и след даден оборот тя не се е реализирала цялата, а реализираната стойност, която се е върнала обратно е, например, 115 единици, то 5 единици от предварително начислената печалба недостигат за по-нататъшното нормално възпроизводство. Сумата 115 възстановява напълно авансирания капитал, но печалбата в нея е недостатъчна за по-сетнешното възпроизводство и действителната норма на печалбата спада на 15%. Така че обемът на стоковата продукция трябва да обхване авансирания капитал + печалбата, която предварително се гони като цел, защото в противен случай трябва след това да се търси компенсация за пропуснати ползи.

В дадения изолиран случай пазарната цена може да падне под производствената цена, а това значи и под стойността. Но обратният случай дори като изключение не е възможен, т.е. пазарна цена над производствената цена, пазарна цена над стойността, тъй като производствената цена е пределна цена -- общата норма на печалбата не е средна, за да се търси компенсация в колебанията около стойността, т.е. няма нищо произведено над стойността, за да може и цената да се покачва над нея, за да може пазарната цена да превишава производствената. Ако обаче от по-бърз оборот се реализира стокова продукция за 125 единици вместо 120, това означава, че оборотът е доставил 5 единици новосъздадена стойност повече от нормално разчетените 120. Тогава тези 5 единици трябва да се разпределят така, че нормата на печалбата да остане еднаква с общата, т.е. за да остане p'=20%, трябва една част от тези 5(v+m) да се превърнат в работна заплата, в случая -- 4v(+1m). А това значи повишената с оборота норма на принадена стойност да се понижи до такова равнище, че нарастването на работната заплата да остави неизменна нормата на печалбата, след което и тя (нормата на принадената стойност) да остане отново неизменна. В случая m' спада от повишението си от 167% на 111%, т.е. спада дори по-ниско от първоначалното си ниво от 133%. Ясно е, че ако това повишение е еднократен акт, то и спадането на m' е еднократно. Това е допълнително заплащане на работната сила, допълнителна работна заплата, освен вече възстановената авансирана работна заплата от 15v, която трябва отново да се авансира за следващия цикъл от производствения процес. А това 1m пък е допълнително заплащане на управленския екип, на административния персонал за неговия успешен маркетинг по реализацията на продукцията. С други думи, всяка подобрена организация на труда в производството, реализираща се на пазара, при неизменна производителност на труда вместо да повишава нормата на печалбата, която остава неизменна, повишава работната заплата чрез противоположно движение на нормата на принадената стойност -- m' спада така, че нарастването D v да отнеме нарастването D p'. Така повишаването на нормата на печалбата (което може да става по различни начини) се свежда пак до неизменна и еднаква норма на печалбата -- именно чрез m'. Всяко повишаване на нормата на печалбата при други (капиталистически) условия означава тук повишаване на работната заплата при тези (социалистически) условия със запазването на p' на същото равнище. В противен случай, ако тези 5(v+m) останат като 5m, като принадена стойност, те ще бъдат присвоени частно, с което нормата на печалбата ще се повиши, а няма да остане еднаква.