ГЛАВА СЕДМА

РЕНТАТА

Въпреки че у нас при “социализма” нямаше частна поземлена собственост, рента съществуваше, защото собственик на земята бе държавата. Рентата е такъв данък, който изстисква работната сила на селскостопанския работник, като го отчуждава от земята. Капиталът, като “дълготрайна помпа за изсмукване на принаден труд” (Маркс), тук, на село, снижава работната заплата под стойността на работната сила дори повече, отколкото на един промишлен работник.

“Но много по-разпространен и по-важен факт е намаляването на работната заплата на същинските земеделски работници под нормалното средно равнище, така че част от работната заплата се отнема на работника, образува съставна част на арендата и така под маската на поземлена рента отива в джоба на поземления собственик”(у нас до 1990г.-- държавата) “вместо на работника”. (К.Маркс, ”Капиталът”, т.III, с.716)

Когато държавата е собственик на земята, тогава “рента и данък съвпадат” [1] , т.е. рентата е данък и данъкът е рента. Когато държавата е собственик и даде в аренда “цялата, годна за земеделие земя..., то не би имало земя, която да не носи рента” [2] . Тогава поземлената собственост за непосредствения производител като абсолютна граница за труда и капитала му престава да действа, но като относителна граница продължава действието си и след това, казва Маркс. Така че пълната държавна собственост върху земята е относителна, докато частната собственост е абсолютна граница за земеделското производство. Абсолютната граница на поземлената собственост е достъпът до земята, допускането до обработването й от нейния собственик след заплащане на определения й данък. Ето защо и държавната, и частната поземлена собственост -- едра и дребна -- се явяват “като граница и пречка за земеделието” [3] . В том III на “Капиталът” в отдела за рентата Маркс подлага на остра, жигосваща, блестяща критика, компютърно прецизна оценка и логична присъда дребната и едра частна собственост върху земята. Исполинът Маркс! Критика, оценка и присъда, които важат и днес, 130 години по-късно, и ще важат винаги, докато има капитализъм! Дисекция на това общество и диагноза, която е валидна със същата сила и днес -- това е “Капиталът”! Всяка дума от анализа му е актуална и днес със същата сила и няма нищо остаряло в него. Един безподобен Маркс! “Капиталът” -- ето това е вечна книга! “Капиталът” е капитален труд, който труд не стана капитал, но в който капитала се разбира само чрез труда, става ясно, че в основата на капитала е труда; капитален труд, разделящ капитал срещу труд в антиномията капитал и труд! Капитален труд, който излъчва познанието, че съдбата на капитала се решава от труда!

Рентата в наше време е анахронизъм, а при обществена собственост върху средствата за производство тя е абсурд, тя просто няма място. Това е така, защото “поземлената собственост се различава от другите видове собственост с това, че на известно равнище на развитие тя изглежда излишна и вредна дори от гледището на капиталистическия начин на производство” [4] .

Добавъчната печалба -- източникът на рента на село -- се получава за отделния промишлен (вложен в промишлеността или селското стопанство) и търговски капитал, работещ при по-благоприятни условия от средните. Съществуват два вида добавъчна печалба: първи, създадена от функциониращия капитал в производството, и втори, създадена от естествена природна сила. Тази добавъчна печалба е премахната от еднаквата норма на печалбата, където всяко различие над нея се изравнява чрез увеличаване на работната заплата на принципа на скачените съдове, каквито са v u m, т.е. всяка норма на печалбата над общата трябва да се понижи до общата чрез увеличаване на работната заплата. Така, с премахването на добавъчната печалба, в промишлеността не може да се прояви общественото отношение капитал, а в селското стопанство -- и общественото отношение рента.

При обществена собственост върху средствата за производство не може да съществува поземлена рента, тъй като не съществува добавъчна печалба, която да се превръща в рента. Рента не може да има, защото обществената собственост изключва както частната, така и държавната поземлена собственост, а с това и монополизирането на отделни участъци земя. Просто няма отделен от земята собственик, който да получава рента от обработващите я стопани. Собственик и владелец са едно и също юридическо лице. Точно затова при обществена собственост върху средствата за производство не може да има цена на земята. Не само защото земята няма стойност. Земята като средство за производство не може да подлежи на покупко-продажба, тя няма разменна стойност. Земята няма цена, защото не съществува рента, която именно определя тази цена чрез превръщането й в капитал, носещ на собственика й доход под формата на лихвен процент. Земята при обществена собственост няма разменна стойност и е първата стока от всички възможни, престанала да бъде стока и по двете условия, които я определят -- стойност и разменна стойност.

Нормата на печалбата в селското стопанство може и трябва да бъде еднаква, но за база тук трябва да се вземе при равни други условия най-лошата земя по плодородие (или местоположение) така, че доходите на земеделските работници от земите с най-голяма плодородност, които в обикновения случай са по-високи, да бъдат получавани по същия начин, както и промишлените работници, сами повишаващи собствената си производителност на труда. С други думи, ако от най-добрите земи земеделските работници са получили 2 или 3 пъти повече реализирана продукция в сравнение с тези, заети при най-лошите земи, това се отразява непосредствено върху увеличаването на техните работни заплати по същия начин, както това би станало в кой да е завод за работници, реализирали при равни условия различна по количество продукция -- повишаването на работната заплата е точно толкова, че да се запази еднаквата норма на печалбата. Така че това, което при други отношения би означавало диференциална рента (I или II), доход, получаван от поземления собственик-паразит, сега е доход, допълнително получаван от непосредствения земеделец-производител.

С еднаквата норма на печалбата от по-богатата, по-плодородната почва селскостопанските работници ще получават по-високи доходи като работна заплата, но не и диференциална рента за когото и да било. При еднаква норма на печалбата и еднакви вложени капитали производствената цена е еднаква за продукция и от най-лошите, и от най-добрите земи, независимо от естественото им плодородие. Различната плодородност на почвите при еднаква цена ще дава различни доходи на земеделските работници и нищо повече.Това е аналогия на капиталовложенията в промишлеността, където на еднакви -- 100 единици, капитал могат да отговарят различни равнища на производителност на труда. Обаче тук, на село, един и същ органичен състав, даващ една и съща производителност на труда, може да дава различна продукция поради различното плодородие на земите. Един и същ комбайнер с един и същ комбайн за едно и също време успява да ожъне един и същ по размер участък земя, но в един географски район на България -- в Добруджа, с добив 500 кг/декар, а в друг неин район -- в Македония, с добив 200 кг/декар! Една и съща производителност на труда дава различни резултати и различни доходи! Така че това природно неравенство не би могло да се компенсира кой знае как и колко, освен с по-рационално земеделие и по-висока производителност на труда. ”Доколкото се касае за развитието на производителността,... повишаването на абсолютната плодородност на цялата земеделска площ не премахва това неравенство, а или го засилва, или го оставя същото, или само го намалява” [5] .

Ако не се вземе предвид свободния внос на дадената култура, ”производствената цена от най-лошата земя... винаги е регулиращата пазарна цена... “ [6] .Така че общата норма на печалбата като елемент, участващ в образуването на производствената цена с тази цел се включва към производствените разходи, вложени в най-лошата земя -- за да стане тя регулираща пазарна цена за всички производители на този вид селскостопанска стока. Оттук производствената цена е постоянна, ако пазарната цена се определя през дадения период от капитала, вложен в най-лошата земя.

При намаляваща плодородност на последователни капиталовложения на един и същ участък земя, която иначе би дала основа за диференциална рента II, става излишно и затова -- спряно, производството от най-бедната земя и така производствената цена намалява, определяща се вече от друга, по-плодородна до момента земя, но приемаща вече от този момент регулиращата роля на най-лоша земя. Повишаване на производствената цена и абсолютно намаляване на производителността може да има, казва Маркс, ”ако тези капиталовложения биха могли да бъдат извършени само в най-лошата земя” [7] . Но този случай е по-скоро изключение, докато правилото е непрекъснато подобряване на естествената плодородност на една и съща земя, т.е. увеличаване на доходите на селскостопанските работници с интензивна, вместо с екстензивна обработка на земите. При неизменни производствени цени допълнителната работна заплата се увеличава, ако земеделието е интензивно, а не екстензивно. Намаляване на допълнителната работна заплата може да има при спадане на производствената цена при неизменна производителност на допълнителните капиталовложения, при който случай най-бедната земя отпада като регулираща пазарната цена земя (виж диференциална рента II, втори случай). Навсякъде вместо рента, при социалистически начин на производство трябва да се разбира допълнителна работна заплата за земеделските работници. Повишаване на производствената цена може да има при намаляване на производителността на най-лошата земя, както и от свободен внос на културата. Увеличилото се предлагане от по-добрите земи може да направи излишно и да спре производството от най-лошата земя. Тогава се променя и производствената цена. Тя се понижава.

Поземлената собственост като обществена, а не частна собственост, вече не е “бариерата, която не допуска ново капиталовложение в необработена досега... земя” [8] . Напротив, обществената собственост върху земята насърчава грижливото отношение и доброто стопанисване на старите и новите капиталовложения в необработените така, както и в обработваемите земи.

Що се отнася до абсолютната рента, не може да има в никакъв случай такава при социалистически начин на производство, тъй като тя е рента, ”възникваща от излишъка на стойността над производствената цена” [9] . А такъв излишък при еднаквата норма на печалбата просто няма. И отчужден от производителя поземлен собственик също няма. Всичко това прави безпредметна абсолютната рента.

Приемайки предпоставката, че стойността на стоката се разминава с нейната производствена цена и че земеделието има нисък органичен състав на капитала, Маркс извежда абсолютната рента, при която земеделските продукти имат стойност по-голяма от производствената им цена. Това е валидно “за тази форма на рентата..., която може да се получи само при тази предпоставка“ [10] . Абсолютната рента -- това е рента, която влиза в производствената цена, за разлика от диференциалната рента, която е рента извън цената. В капиталистическата система, където цената се колебае около стойността на стоката, производствената цена “само като изключение съвпада с нейната стойност” [11] . Това, което там е изключение, тук е закон! С други думи, когато стойността съвпада с цената, заедно с горната предпоставка и абсолютната рента отпада. ”Където отпада тази хипотеза, там отпада и съответната й форма на рентата” [12] . Абсолютната рента, която е данък, добавен в цената, при обществена собственост е излишна, защото първо, няма поземлен собственик, който да получава този данък, и второ, цената съвпада със стойността и така дори за земеделските продукти стойността не може да е по-висока от цената им. Абсолютната рента води до поскъпване на земеделските продукти. А когато тя не съществува, няма го и това поскъпване. Липсата на абсолютна рента е сериозна причина цените на селскостопанските стоки да бъдат по-ниски и с това тези стоки -- по-евтини, в сравнение със случая, когато тя съществува. Липсата на рента изобщо означава по-висока индивидуална норма на печалбата, отколкото ако тя съществува. Рентата, като част от принадената стойност, само намалява дела на печалбата в нея. А когато рентата отсъства, цялата принадена стойност се изразява в печалбата, която остава в ръцете на своите производители.

Рентата -- диференциална и абсолютна -- е излишна тежест, баласт, който трябва да се изхвърли, за да може корабът на икономиката да плава пет фута под кила и с по-голяма скорост. ”Тези две форми на рентата са единствено нормалните. Извън тези форми рентата може да се основава само на същинската монополна цена, която се определя не от производствената цена и не от стойността на стоките, а от потребността и платежоспособността на купувачите... “ [13] . Така че третият вид рента -- монополната рента, “почиваща на същинската монополна цена” [14] , -- също отпада, заедно с отпадането на монопола като начин на производство.

Обществената собственост върху средствата за производство, едно от които е земята, не допуска поземлената рента в никаква форма върху т.нар. ”земеделски земи”, т.е. земите за обработване, както и върху всички останали природни богатства на земята -- гори, рудници, езера и др.под. Но за един-единствен вид строителни цели -- жилищните, земята не може да бъде обществена, защото строителството на частни жилищни домове предполага нейното монополизиране на участъци.Оттук -- рента за общината или гражданина като собственици, ergo -- и цена на земята, само на тази земя, земята за жилищно строителство!

Що се отнася до финансовата рента, анюитета, то е ясно, че такава рента може да съществува само като платежен поток, например, на вноски за погасяване на кредит или подобни финансови операции, но не и плащания, чийто произход е акционерен капитал, тъй като такъв в тази система просто не съществува.