ГЛАВА ПЕТА

ОБРЪЩЕНИЕТО И КРЪГООБОРОТА

Капиталистическият начин на производство е такъв, при който се използват производителните сили като средство така, че целта е да нараства стойността. Социалистическият начин на производство е такъв, при който се използва стойността като средство така, че целта е да се развиват производителните сили. Нарастването на стойността е самоцел за капитала, казва Маркс, ”мотив и цел на производството”, ”изходен и краен пункт”.

“Средството -- безусловното развитие на обществените производителни сили -- влиза в постоянен конфликт с ограничената цел -- увеличаването на стойността на съществуващия капитал”. (К.Маркс, “Капиталът”, т.III, с.271)

Цел и средство при социализма са разменени. Увеличаването на стойността вече не е фанатизъм, не е самоцел, не се произвежда заради самото производство, а целта е “пълното и свободно развитие на всеки индивид” (Маркс). Целта е постоянното и неограничено развитие на производителните сили, а средството за това е увеличаването на стойността. С други думи, процесът на нарастване на стойността е подчинен на трудовия процес, докато при капитала е обратно -- трудовият процес е подчинен на процеса на нарастване на стойността. Но кога и как процесът на нарастване на стойността може да бъде подчинен? Кога може да се овладее силата на парите, превърнала се във фетиш?

Всемогъщата власт на парите се детронира, само когато се отсече корена на капитала -- действието му в производството, там, откъдето той смуче сокове, жизнени сили, откъдето черпи енергия. Едва тогава спира и функционирането на парите като подкупно средство.

Превръщането на парите в капитал става в обръщението по формулата П-С-П'. След като работната сила не влиза от производството в обръщението като стока, то още в първата фаза, П-С, покупката, звеното С се прекъсва, защото работната сила вече не е стока при обществената собственост върху средствата за производство. По този начин парите не могат да се превърнат в стока.

След това става невъзможна вече и втората фаза, С-П', продажбата, т.е. стоката да се превърне отново в пари и то нарастнали пари. Или, първо няма покупка на работната сила, за да има след това и необходимост от продажба на тази работна сила. Така че, понеже работната сила не е стока, тъкмо тя спира превръщането на парите в капитал.

“Следователно -- казва Маркс -- изменението трябва да се извършва в самата стока, която се купува в първия акт П-С, а не в нейната стойност..”.(К.Маркс, ”Капиталът”, т.I, с.192)

Тези думи на Маркс са едно тежко доказателство, че за да не бъде стока работната сила трябва не да се твърди тъпо, че тя няма стойност, както това правеше бившата псевдонаука “политическа икономия” на социализма, а изменението да се търси в акта П-С кога и как покупката й не е възможна. И след като работната сила не е стока, от формулата за кръгооборота на производителния капитал можем да изведем формулата за кръгооборота на общественото производство при социализма в своята производителна форма:

Този кръгооборот, както е известно от Маркс, означава възпроизводство -- “не само производство, но и периодично възпроизводство на принадена стойност” [1] .

Това, че работната сила не е стока, че е вън от обръщението, в тази формула не може да се покаже, не може да се означи явно, а го отбелязваме като изрично посочим само коя е стоката -- само средствата за производство, които ги поставяме затова в скоби. Работната сила обаче сме длъжни да я дадем като елемент, съставна част на производството, като един от факторите на обществения производствен процес, защото “в производствения процес влизат стойности, които не влизат в процеса на обръщението” [2] .

По същия начин от общата формула за кръгооборота на стоковия капитал извеждаме валидната за социализма:

Кръгооборотът на паричния капитал при обществена собственост се извършва по формулата,видоизменена от общия си вид:

Процесът на образуване на съкровище “е общ за всяко стоково стопанство” [3] ,т.е. включително и при социализма.И тук образуването на паричен фонд “служи като резервен фонд” [4] .

Тази формула обаче не изразява пълния процес на паричните отношения, а само неговата производствена страна. Тъй като работната сила като стока отсъствува от сферата на обръщението, формулата скрива някои парични отношения -- например заплащането на работната сила. Това е така, защото тук ударението пада върху паричната форма на социалистическото производство. Актът П-РС вече не означава П-С, което е едно и също за капитала -- купуване на стока работна сила, привличане на наемен работник. От своя страна актът П-РС изключва акта РС-П, продажбата на работна сила.

В крайна сметка разгънатата формула на кръгооборота е:

И така, актът на заплащане на работната сила не може да се изрази в тези формули, но самите формули ясно показват, че работната сила не подлежи на размяна, не е стока, не е обект на търговия, не намира място в стадиите на обръщението, т.е. работната сила не подлежи нито на покупка, нито на продажба. По този начин работната сила вече не идва обратно и в производството като стока от обръщението.

Друг въпрос е заплащането на работната сила в самото обръщение, на заетите в обръщението работници. Как ще изглежда работната заплата в търговията, как би трябвало да се заплаща на търговските работници?

Затруднението идва наистина от факта, че те не създават, а само реализират стойност. С други думи, те не могат да се подчиняват на закона M'=const, просто защото не произвеждат нова, включваща и принадената стойност. Освен това, търговските работници не са еднородни в своята дейност и квалификация, а изпълняват различни функции по реализацията на продукцията. Търговският труд по непосредствената реализация на стоковата продукция е един, а труда по обработката, товаренето, съхраняването й -- съвсем друг. Работниците по товаро-разтоварната дейност, например, подобно на промишлените работници, работят при някаква определена производителност на труда. А работната заплата и производителността на труда в промишлеността се свързват в пряка зависимост със закона p'=const. Тогава, според техническото ниво на търговския труд, се определя и индивидуалната работна заплата като основна заплата. Повишаването или намаляването й след това може да се обвърже в пряка зависимост или с оборота, или с търговската печалба с определен коефициент към тях. Също както и при промишлените работници, научно-техническият прогрес и в търговията води до революционни промени в производителността на труда. Ето защо тогава, докато се осъществява ускорено натрупване на средства за производство, трябва да се намали съответно и работното време на работниците според закона , докато това бъде необходимо.

По друг начин стои работата с търговските работници, пряко заети с реализацията на стоките. Тяхната работна заплата, нейното увеличение или намаление, зависи само от тази реализация, т.е. от стокооборота. Тъй като работната заплата и в търговията се определя от стойността на работната сила, то основната работна заплата на търговския работник не може да е по-различна в това отношение от тази на промишления. Обаче нейното конкретно движение нагоре или надолу зависи вече не от нормата на печалбата или нормата на принадената стойност, каквито за този работник няма, а от величината на разходите по обръщението, както и от времето на оборота. Колкото повече работникът съкращава разходите по обръщението, а също и времето на оборота, толкова по-висока ще е, толкова повече ще нараства неговата работна заплата и обратно. Така че нарастването на работната заплата на търговския работник е най-удачно, както винаги е било, да се обвърже като процент от стокооборота.