ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

ПРОИЗВОДСТВЕНИЯТ ПРОЦЕС -- КРЪГОВ ЦИКЪЛ НА КАРНО

Колкото и да е различен в своето многообразие на формите, оказва се, че в основата си светът се подрежда, движи и управлява от едни и същи всеобщи, при това достатъчно прости, природни закони.

Наистина, на пръв поглед изглежда, че не може да има нищо общо между две иначе съвсем различни и толкова отдалечени науки -- политическата икономия и термодинамиката. На второ четене обаче става ясно, че можем да гласуваме за приемането на техни общи принципи. Едва ли Маркс и Карно са предполагали някога това. Общите принципи на двете науки обаче са само едно стъпало към великото обединяване на всички науки в Обща теория на Природата!

И така, още от средния курс по физика на термодинамичните системи знаем, че за да приемем една система като термодинамична е необходимо да бъдат изпълнени задължително две условия:

1.Системата да е изградена от извънредно голям брой градивни частици, които да имат хаотично движение;

2.Системата да има пренебрежимо малки, незначителни размери в сравнение с космическите обекти на Вселената.

На тези две условия отговаря и всяка високоразвита стокова система със стойностен характер, т.е. подчинена на Закона за стойността. С други думи, всеки производствен процес върху едромашинно стоково производство, представен от своята стойностна страна, би могъл да бъде “термодинамичен“ процес. Тук като градивна частица се явява основната клетка на стойностния процес -- стоката.

Наличието на хаотично движение на градивните частици с произволни и случайни посоки и големини на скоростите им е задължително за една термодинамична система в общия случай, докато насоченото движение е само възможност като частен случай. Такова поведение има и процесът на нарастване на стойността при капиталистически начин на производство -- хаотично движение. При този начин на производство стоките имат такова хаотично движение поради действието на Закона за анархията и конкуренцията на производството.

Ние вече разгледахме поотделно всяка част от великата формула на Маркс за нормата на печалбата като постоянна величина с нейното конкретно значение за социалистическото производство. И тъй като производственият процес при социализма като процес, лишен от експлоатация, се осъществява само при M'=const, възниква въпроса как би изглеждал цялостния производствен процес при условие производството да се провежда винаги при M'=const, при което работната заплата като обществено отношение става самонарастваща стойност по формулата D v=D (v+m).

В термодинамиката има 3 основни параметъра, които определят качествено състоянието на една система : налягане, температура и специфичен обем -- p, T u v. Сами по себе си основните икономически показатели в политическата икономия, също 3 : p', M' и , налагат поразителната им прилика не само формално -- като символна прилика, но и по собственото си съдържание.

Ако разглеждаме процеса на нарастване на стойността като “термодинамичен” процес, то “работно тяло” в този процес е капиталът като “газова смес” от с и v, от постоянен и променлив капитал, с “обем” (c+v). Тогава неговият “специфичен обем” е . Ако разглеждаме производствения процес като трудов процес, то “работно тяло” е работната сила, но в производствения процес като процес на нарастване на стойността това е целият капитал (с+v), а не само променливия капитал v. Ето защо “налягането” върху “работното тяло” трябва да бъде p'. Тогава за “температурата” му остава да приемем M'. Оттук можем да определим, че p'=const представлява “единичен процес” и то “изобарен” процес, M'=const е “изотермичен”, а -- “изохорен” процес. По този начин процесът на нарастване на стойността представлява един “политропен” процес и можем да представим цялостния производствен процес при социализма като кръгов цикъл на Карно.

Как обаче трябва да свържем в прав кръгов цикъл единичните процеси така, че да бъде възможен целият производствен процес ?

Ние вече разгледахме последователността на първите три процеса и обяснихме необходимостта, която налага точно тази, а не друга последователност. А тя е:

1. p'=const ; 2. M'=const ; 3.

Добавихме, че след третия процес - производственият процес отново протича при M'=const. С него се затваря и целият цикъл като кръгов, започвайки отново от p'=const, като добива вида 1-2-3-4-1. Така в крайна сметка производството в обществен мащаб протича винаги при постоянна средна норма на принадена стойност и се изпълнява условието D v=D (v+m), което и трябваше да се докаже.

И за да представим нагледно цялостния производствен процес като прав кръгов цикъл на Карно, можем да използваме “p-v” диаграма.

Целият кръгов процес показва последователни единични процеси на един и същи производител (работник, бригада, предприятие) или успоредни едновременни процеси на различни производители. При всяка дейност,при всеки процес,претендиращ за обективност, задължително трябва да има някакъв автоматизъм,някакъв часовников механизъм, който да изключва всякакъв субективизъм или поне да го свежда до минимум. Такъв автоматизъм на общественото производство може да даде само някакъв негов повтарящ се цикъл, който в случая има този вид.

Трябва да отбележим, че в същност единичните процеси, както и кръговият процес, представляват по-скоро реални работни процеси на буталните двигатели с вътрешно горене, отколкото идеални термодинамични процеси на изолирана термодинамична система. Производството, основано на обществена собственост върху средствата за производство представлява такъв един “двигател с вътрешно горене”, един мощен обществен двигател на нарастването на стойността, а не затворена, изолирана система.

Преди и след процеса M'=const има два процеса -- “изобарния” и “изохорния” -- при които не се извършва работа. Те служат за граничен преход на M' при екстремални ситуации. Действителната работа, т.е. действителният производствен процес, протича само при M'=const. Това са два процеса, при които индивидуалната M' се движи -- спада или се повишава -- като остава след това неподвижна; това са процеси, при които нормата на принадената стойност се настройва, нагажда за следващия си процес M'=const, който е вече при други, нови условия. В термодинамиката работа не се извършва само при един процес -- изохорния, докато тук такъв е и “изобарния”. Това е едно съществено различие между двете науки.

За индивидуалния капитал процесът p'=const в същност е обратен процес на -- първият увеличава, а вторият намалява нормата на печалбата р’ и нормата на принадената стойност M'. И ако процесът е процес на “сгъстяване” -- на работната сила спрямо средствата за производство --, то p'=const е процес на “разширяване”. Както и M'=const като втори процес е процес на “сгъстяване”, а като четвърти -- на “разширяване”. Процесите p'=const и са две гранични състояния на производствения процес, когато количествените натрупвания налагат качествени изменения ; от тази гледна точка и само от нея те са едни помощни, спомагателни процеси на производствения процес, осъществяван при M'=const. Тези два процеса са “фазови преходи” за преминаване от едно състояние в друго. В същото време различните равнища на M', определяни от тези процеси, представляват един вид различни енергетични нива за работниците в завода, както е в квантовата физика за електроните в атома.

Термодинамиката може още веднъж да окаже неоценима услуга на политическата икономия.

Знаем, че коефициентът на полезно действие на прав кръгов цикъл се увеличава, когато минималната температура на работното тяло се намали, а максималната се увеличи. Или, за да повишим ефективността на общественото производство, за да увеличим к.п.д. на обществения двигател, трябва да намалим минималната му “температура”, т.е. норма на принадена стойност M'_min_,и да увеличим максималната _M'max. С други думи, това означава, че най-много маса принадена стойност обществото ще получава от водещите отрасли, примерно -- промишлеността, но в същото време ще се развива и “стимулира” чрез относително по-скъпото й заплащане работната сила, заета в по-слабите отрасли, т.е. с по-нисък органичен състав и по-бавен оборот, например в селското стопанство.