ГЛАВА ПЪРВА

p'=const

ЗАКОН ЗА ЕДНАКВАТА И ПОСТОЯННА ОБЩА НОРМА НА ПЕЧАЛБАТА

1. Нормата на печалбата и Законът за стойността

Истината за обществото е дадена в “Капиталът” на Маркс : за капитализма -- в прав текст, за социализма -- в закодиран вид. Труд като “Капиталът” има хипнотизиращо действие върху всеки читател и е много трудно той да се освободи от хипнозата и да пристъпи към анализ. И все пак този, който добре се е запознал с “Капиталът”, трябва да е разбрал, че цялата вътрешна противоречивост, целият антагонизъм на капитала се съдържа в една формула: 

В общия случай безкрайното различие между нормите на печалбата в различните отрасли на общественото производство е необходимо и достатъчно условие за съществуването на капиталистическата частна собственост. Нормите на печалбата са различни, ”тъй като в различните сфери на производството капиталите, разгледани процентно -- или еднакво големи капитали, -- се разделят нееднакво на постоянни и променливи елементи, привеждат в движение нееднакво количество жив труд и следователно произвеждат нееднакво количество принадена стойност, а оттам и печалба..”. [1] .

 Различният оборот на капиталите -- това е “ друг източник на неравенството на нормите на печалбата” [2] , тъй като дори при еднакви капитали и при всички други равни условия по-голяма маса принадена стойност се добива там, където скоростта на оборота е по-голяма. Трета причина за различието на нормите на печалбата е различната степен на експлоатация на работната сила, т.е. различната норма на принадена стойност. Така че различни норми на печалбата се получават най-вече от действието на тези три фактора, като водещите отрасли и фирми с по-високото си техническо ниво, имащи индивидуална норма на печалба по-висока от средната (общата) норма на печалба, по този начин печелят в конкурентната война чрез извличане на добавъчна печалба. Ето защо съществуването на капиталистическата частна собственост, т.е. утвърждаването и функционирането й, се дължи на различните норми на печалбата, което се постига чрез неравномерно спрямо вложените капитали присвояване на принадена стойност : веднъж като увеличена норма на принадена стойност, втори път -- като добавъчна печалба. С други думи, колкото е по-висок органичният състав, по-голяма скоростта на оборота и по-голяма експлоатацията на труда на един капитал, толкова повече той засилва неравенството си с друг капитал, който е с по-нисък органичен състав, по-малка експлоатация на труда и по-бавен оборот. По този начин отношението на присвоената маса принадена стойност към вложения капитал е различно, нееднакво със същото отношение на всички други капитали. Точно в това се изразява частното присвояване на принадена стойност при същевременно обществения характер на производството. От една страна, различните норми на печалбата в различните отрасли създават такива производствени отношения, които предполагат частно присвояване на обществения продукт, т.е. частна собственост. От друга страна, различните норми на печалбата създават производственото отношение капитал. Така че неравните норми на печалбата са източник на капиталистическата частна собственост, а с това и на социалното неравенство.

Какво би станало обаче, ако погледнем обратно на нещата, т.е. ако приемем еднаква норма на печалбата за всички сфери на производството? Какво означава това ?

Ако нормата на печалбата е еднаква за различните по състав и оборот капитали, се получава относително равенство в печалбите, т.е. в относителен размер всеки производител присвоява една и съща маса принадена стойност, независимо от безкрайното различие на вложените капитали с различна техническа въоръженост със съответствуваща й работна сила и извършващи различни обороти. Печалбата, изразена в проценти, навсякъде е еднаква, когато “еднакво големи капитали в различните сфери на производството имат еднакви норми на печалбата независимо от техния различен органичен състав” [3] . Еднаквата норма на печалбата означава, че различната производителност на труда, различната норма на принадена стойност, както и различните обороти на капиталите, са поставени в служба на целта да се присвоява такава маса на принадена стойност, която е пропорционална на вложения капитал в еднакво отношение с всички други капитали. По този начин се спира действието на Закона за извличане на максимална принадена стойност, съответно -- максимална печалба. Различните производители са поставени вече при еднакви условия на производство, т.е. при еднакви производствени отношения.

Първият въпрос, който възниква сега веднага, е възможна ли е еднаквата норма на печалбата ? -- Да, възможна е, въпреки всички спекулации и привидни противоречия -- при точно определени условия.

Разбира се, биха ни упрекнали, че производствен процес, протичащ при еднаква норма на печалбата е пълен абсурд. Абсурд, противоречащ на Закона за стойността, но и на здравия разум! Не може, според здравия разум, нито икономически, нито административно производствените предприятия да бъдат принудени да получават еднаква норма на печалбата. Освен това -- огромното предизвикателство на Закона за стойността, което той налага при разрешаване на проблеми, които благодарение на него “нямат решение”, ако проблемът влиза в противоречие със закона! Но как могат да се решат проблемите без да се нарушава Закона за стойността за капиталистически начин на производство показа Маркс. Същото трябваше да се направи и за социалистически начин на производство. И решението вече го има -- не само “без да се нарушава Закона за стойността, но и тъкмо въз основа на него” [4] !

Защо Законът за стойността не позволява еднаква норма на печалбата ? Тук навлизаме в най-сериозната дълбочина на проблема. Обяснението на Маркс е : защото различните капитали имат различен органичен състав, който поради различното количество жив труд в него създава различно количество принадена стойност, която пък отнесена към различните вложени капитали дава различна норма на печалбата. И това е така. За капиталистически начин на производство. Ако нормата на печалбата зависеше само от органичния състав на капитала, тогава еднаквата норма на печалбата би била невъзможна от забраната, която вдига Закона за стойността. Но ето, че съществува и нормата на принадената стойност и тогава забраната пада! Т.е., ако зависеше само от органичния състав, еднаквата норма на печалбата не е възможна. Но в капиталистическото стоково производство съществува и нормата на принадената стойност -- и нещата се променят. Именно величината на нормата на принадената стойност определя нормата на печалбата да бъде еднаква. Нормата на принадената стойност съгласно органичния състав се регулира толкова и така, че при авансирането на капитала да се получава еднаква норма на печалбата. Дали m' ще бъде 100%, 250%, 500% и прочие зависи, при дадена норма на печалбата, от органичния състав така, че цялата новосъздадена стойност след реализацията на стоката да се разделя в такова отношение, че принадената стойност m, която остава след това разделяне, да бъде в такава пропорция към целия вложен капитал, щото да дава еднаква норма на печалбата с всеки друг капитал. Нормата на печалбата може да бъде еднаква, въпреки различното количество необходим труд, вложен в производството, както изисква Закона за стойността, благодарение на m', на регулиращата роля на m'. Дори и при еднаква норма на печалбата количеството необходим труд, влагано в производството на стоката, е пак различно. При m' = 62% то е едно, а при m'= 250% е съвсем друго, но p' и в двата случая е еднаква,= 50%! С други думи, тази забрана, която налага Законът за стойността, щеше да бъде абсолютна, ако не беше m', действието на m'. Необходимият труд при еднаквата норма на печалбата е различен и благодарение на нормата на принадената стойност е точно толкова, колкото обективно трябва, а не толкова, колкото капиталистът иска. Именно нормата на принадената стойност определя необходимия труд на различно равнище, а тя пък се определя от равнището на органичния състав на капитала.

Законът за стойността не допуска еднаквата норма на печалбата, казва Маркс (и Енгелс), защото поради различния органичен състав има различно количество жив труд, което произвежда различно количество принадена стойност и оттам -- печалба. Това е вярно само при еднаква норма на принадена стойност!!! Маркс на много места в “Капиталът” изрично посочва, че различието на нормите на печалбата се дължи на допускането за еднаквата норма на принадена стойност, той приема еднаква норма на принадена стойност за различни норми на печалбата! В глава VIII на том III той пише:

“В тази глава се приема, че степента на експлоатацията на труда, а следователно нормата на принадена стойност и продължителността на работния ден, е еднакво голяма, стои на еднакво равнище във всички сфери на производството... “ (“Капиталът”, т.III, с.166)

Около 40 страници по-нататък Маркс отново подчертава :

“Обстоятелството, че капитали, които привеждат в движение нееднакво количество жив труд, произвеждат нееднакво количество принадена стойност, предполага, поне до известна степен, че степента на експлоатация на труда, или нормата на принадената стойност, е навсякъде еднаква..”. (“Капиталът”, т.III, с.205, удебеленият шрифт е мой -- Т.Б.)

Маркс приема еднаква норма на принадена стойност за получаване на различни норми на печалбата. Аз правя обратното.

Вярно е, че при капиталистически начин на производство еднаквата норма на печалбата е напълно невъзможна, тя би била изключително случайно събитие. При капиталистически начин на производство наистина е невъзможна еднаквата норма на печалбата, защото всеки капиталист в стремежа си за максимална печалба действително свежда нормата на принадената стойност дотам, че тя да бъде приблизително равна на нормата на принадената стойност на всички други капиталисти. Ето защо теоретичното допускане на Маркс при изследването на средната норма на печалбата не е само теоретично, а е действително съществуващ факт при капиталистическата система. И ето защо при тази предпоставка -- еднаквата норма на принадена стойност -- различният органичен състав на капиталите дава различни норми на печалбата. Но в обратния случай -- когато са различни нормите на принадената стойност -- нормата на печалбата може да бъде еднаква независимо от различния органичен състав, като по този начин и само по този начин тя -- еднаквата норма на печалбата -- спира общественото отношение капитал, само така капиталът престава да бъде капитал.

На пръв поглед еднаквата норма на печалбата изглежда невъзможна не само от инертността на най-простото домашно мислене, но и от Закона за стойността, според който различно количество труд създава различна стойност и оттук -- печалба. Въпросът е как различно количество труд, създавайки различна стойност, може да дава еднаква норма на печалба ?!

За да стане това, трябва такава норма на принадена стойност, която да съответствува на всеки различен органичен състав така, че във всеки момент масата на принадената стойност да бъде в такова отношение с капитала, че въпреки различния му органичен състав да дава еднаква норма на печалбата, т.е. отношението m към v да бъде такова, че независимо от количеството жив труд, което задвижва различно количество овеществен труд, масата принадена стойност, която се получава от цялата създадена от него нова стойност да бъде в същото отношение към своя капитал, както всяка друга маса принадена стойност, отнесена към своя капитал ; такава норма на принадена стойност, която намалява или увеличава толкова различните маси на принадена стойност за сметка на същевременното увеличаване или намаляване на променливия капитал, че да бъдат те равни помежду си в отношение със своите капитали. По този начин вече живият труд в органичния състав пак е различен, но създадената от него принадена стойност, поради възприетата точно определена норма на принадена стойност, няма да се изразява вече в различна норма на печалбата. Дори и при еднаква норма на печалбата, въпреки еднаквата норма на печалбата, живият труд, влаган в производството на стоката, поради различния органичен състав количествено пак е различен така, както е различен и при различни норми на печалбата. Дължи се на регулиращата m', на различната m'. Т.е. еднаквата норма на печалбата се дължи не на еднаквото количество жив труд, вложен в стоката, което е невъзможно, а на различната норма на принадена стойност, което е напълно възможно!

Различният органичен състав не е преграда за еднаквата норма на печалбата. Напротив. Именно според органичния състав на капитала се установява такава норма на принадена стойност, която осигурява такава маса на принадена стойност, че да се получава еднаква норма на печалбата. ”Че печалбите на неравни капитали са пропорционални на техните величини, не означава нищо друго, освен че еднакво големи капитали дават еднакво големи печалби, или че нормите на печалбата са еднакви за всички капитали, каквато и да е тяхната величина или техният органичен състав”. [5] .

Еднаквата норма на печалбата е невъзможна при развитото стоково производство не поради Закона за стойността, а поради самия капиталистически начин на производство! Защото Законът за стойността има 2 значения:

1.) стойността на стоката се определя от обществено необходимото, а не от индивидуалното работно време и

2.) размяната на стоките става по техните стойности.

И двете значения при еднаква норма на печалбата са напълно спазени, а не нарушени, също толкова, колкото и при различни норми на печалбата. Дори нещо повече -- както ще видим по-нататък, по отношение на 2.) именно с еднаквата, а не с различната норма на печалбата, Законът за стойността се оказва удовлетворен. Нормата на принадената стойност чрез съответния й органичен състав определя количеството жив труд, което да бъде точно толкова, колкото е необходимо, за да могат стоките действително да се купуват и продават точно по техните стойности, както изисква Закона за стойността. Нормата на принадената стойност чрез органичния състав определя колко да е необходимия труд в производството на стоката -- нито повече, нито по-малко, така че стоката да се продава по нейната стойност, в пълно съгласие със Закона за стойността, т.е. не само без да противоречи на Закона за стойността, изпълнявайки еднаква норма на печалбата, но напротив -- в най-пълно съответствие с него! Законът за стойността и с еднаква норма на печалбата е стриктно и дори най-добре спазен именно чрез различния органичен състав, а не въпреки него. Нещо повече. Законът за стойността вече не действа като стихиен регулатор на разпределението на работната сила по отраслите, а върху пропорционалното нейно развитие по всички отрасли на производството. Чрез Закона за еднаквата норма на печалбата, за разлика от Закона за максималната печалба, се спират миграционните процеси на капитали и работна сила от едни отрасли към други, тъй като отпада мотивът за максималната изгода в даден отрасъл и дадено производство, т.е. спира се стихийното преливане на капитали и обществено необходим труд между отраслите. Освен това, еднаквата норма на печалбата спира и премахва централизацията на капитала, както и стихийността на образуване на цените, причинена от конкуренцията.

Законът за стойността не позволява еднаква норма на печалбата единствено при еднаква норма на принадена стойност!

Еднаквата норма на печалбата като такава се явява и обща норма на печалбата. Обща, която вече не е средна норма на печалбата. За да бъде обаче нормата на печалбата еднаква във времето, тя трябва да се поддържа като постоянна величина, т.е. тя трябва да бъде и неизменна. Ето защо трябва да приемем постоянна обща норма на печалбата, да положим p'=const. Основание, че можем да направим това, т.е. да приемем ( чрез закона p'=const ) еднаквата обща норма на печалбата, ни дава следния факт, поднесен от Маркс:

“Ето защо, макар че капиталистите от различните отрасли на производството получават при продажбата на своите стоки обратно капиталовите стойности, изразходвани за производството на тези стоки, те реализират не онази принадена стойност, а следователно и не онази печалба, която е произведена в техния собствен отрасъл при производството на тези стоки, а само толкова принадена стойност, а следователно и толкова печалба, колкото при равномерно разпределение се пада на всяка съответна част от съвкупния обществен капитал от цялата принадена стойност, или от цялата печалба, произведена в даден промеждутък от време от целия този обществен капитал във всички сфери на производството, взети заедно”. (К.Маркс, “Капиталът”, т.III, с.185-186).

И малко по-нататък:

“Що се касае до печалбата, различните капиталисти се отнасят тук един към друг само като акционери от едно акционерно дружество, в което дяловете от печалбата се разпределят равномерно на всеки 100 единици от общия капитал... “ (К.Маркс, “Капиталът”, т.III, с.186).

Приемането на общата норма на печалбата за еднаква можем да направим -- дава ни основание цитираното по-горе от Маркс, т.е. това се прави, за да има равномерно разпределение на цялата, съвкупната принадена стойност върху всяка съответна част от съвкупния обществен капитал, за да получи тази част от капитала pro rata своя дял от нейното производство. Това, което в същност е само неизпълнима претенция при капиталистически производствени отношения -- равното участие в съвкупната маса принадена стойност на капиталите, пропорционално на тяхната величина -- е изходна точка и реално осъществимо условие, без което не може при социалистически производствени отношения. Това равномерно разпределение на общата, съвкупната маса принадена стойност pro rata на дела на всеки капитал е първата стъпка към действителното обществено присвояване на тази съвкупна принадена стойност, т.е. първата стъпка към обществена собственост върху средствата за производство, изразяващи се стойностно в постоянната част на тези капитали, именно заради равномерността на разпределението на съвкупната принадена стойност. Със закона p¢=const собствеността става обществена, защото:

1.) По отношение на капитала. Цялата съвкупна принадена стойност, целият съвкупен принаден продукт, произведени в обществото, с този закон се подготвят за обществено потребление, за обществено, а не частно присвояване чрез равномерното им разпределяне в обществото според величината на вложения индивидуален капитал, съответно на размера на инвестирания отделен капитал. След като всички производители присвояват еднаква маса принадена стойност спрямо вложения си капитал, отделното облагодетелстване, частното присвояване на повече принадена стойност, става невъзможно поради прекратеното действие на Закона за максималната печалба. Това значи, че никой не може да присвои за себе си повече принадена стойност, отколкото всички останали производители в обществото. Което пък означава, че отношенията на присвояване, т.е. отношенията на собственост, стават обществени!!! По този начин се установяват нови производствени отношения, установява се обществена собственост върху средствата за производство!!! Собствеността е обществена, защото всички стокопроизводители използват средствата си за производство в икономически равни помежду си отношения, въпреки различните си възможности ; те са в еднакво и равноправно икономическо отношение към продукта от средствата си за производство, независимо от различието в тяхната сила. А за да бъде отношение, а не само чувство на собственост към обществените средства за производство (както апелираха до 1989г. у нас), то се постига само чрез икономически закон. Това еднакво отношение към средствата за производство се базира върху еднаквата норма на печалбата, добивана от тези иначе различно производителни капитали. Така, за пръв път след разлагането на първобитното общество, се постига равенство в обществото, т.е. установява се социално равенство. Тъй както частната собственост означаваше социално неравенство, така обществената собственост означава социално равенство

2.) По отношение на дохода. Друга проява на новите производствени отношения, т.е. на отношенията на присвояване, това е доходът на непосредствените производители. Тъй като никой в обществото не присвоява принадена стойност повече от всеки друг, печалбата -- нейният превърнат израз -- престава да бъде личен доход, какъвто е той от частната собственост. Печалбата престава да бъде личен доход и друг доход, освен работната заплата, няма! Този закон -- p¢=const , Законът за еднаквата норма на печалбата, се прилага, за да могат работниците, заети във всеки клон на общественото производство, да получават възможния максимум (според органичния състав) на работна заплата, а не възможния минимум, както е при частната капиталистическа собственост. Ето това е идеята -- след реализацията на стоковата продукция на пазара създадената нова стойност да се раздели от нормата на принадената стойност на m и v така, че m винаги да дава приетата еднаква норма на печалбата, необходима за по-нататъшното разширено възпроизводство, а всичко останало от (v+m) да отива за доход като работна заплата на непосредствените производители -- работниците. Или, ако при други, т.е. капиталистически, условия повечето принадена стойност m от създадената нова стойност (v+m), присвоявана от капиталиста, би дала една съвсем различна норма на печалбата от всички останали, то при тези условия принадената стойност се запазва такава, че да осигури еднаква норма на печалба за сметка на увеличена работна заплата ; целта е да се остави от новопроизведената стойност толкова принадена стойност, че да се осигури нормалното разширено възпроизводство на предприятието при еднаква норма на печалбата и нито атом повече. Всичко друго -- за работна заплата! Очевидно е, че така средствата за производство наистина се ползват като обществена собственост -- веднъж m, по отношение на капитала, след това и v, по отношение на дохода ; m -- само за производствено потребление и натрупване, v -- като максимална работна заплата. Така че еднаквата норма на печалбата изобщо не е прът в колелото на икономиката. Напротив -- мощен мотив и цел за бурното й развитие напред, защото тези, които я движат, работниците, имат предпоставката за това -- желанието непрекъснато да увеличават доходите си чрез максимално нарастване на работната заплата.

Що се отнася до определянето на величината на общата норма на печалбата, това става въз основа на схемата за разширено възпроизводство. ”Но тази надбавка от 20% сама се определя от принадената стойност, която е създал целият обществен капитал, и от нейното отношение към стойността на капитала ; именно затова тя съставлява 20%, а не 10 или 100” [6] . Естествено, трябва при съставянето на размера на общата норма на печалбата да се взема под внимание относителното тегло на нормата на печалбата във водещия отрасъл. В такъв случай при всяко разместване на пластовете, т.е. на водещия отрасъл, би имало ново относително тегло, а с това и ново изчисляване на общата норма на печалбата. Така че величината на общата норма на печалбата може да е еднаква и неизменна, но все пак се определя от общото икономическо развитие на дадена страна за даден период от време. Защото “отвъд известни граници голям капитал с ниска норма на печалбата се натрупва по-бързо, отколкото малък капитал с висока норма на печалбата” [7] .

Така че еднаквата обща норма на печалбата не може да е вечна. Според Закона за тенденцията на нормата на печалбата към снижение тя трябва да спада и ето защо това трябва да става стъпаловидно на определени периоди, да спада на етапи във времето. Нарастването на органичния състав на обществения капитал само ще покаже кога да става това -- на 10-15 години, по-бързо или по-бавно.

 За да се авансира даден капитал вече се изхожда от точно определена обща норма на печалбата, а не от никому неясна такава (при капиталистически начин на производство). Авансирането и на работна заплата вече е точно предопределено и от напълно ясна и конкретна норма на печалбата, и от напълно ясна и конкретна норма на принадена стойност. Ясни, конкретни и известни р' и m'-- неща, от които никой не се интересува при капиталистически начин на производство -- нито капиталиста, нито работниците. Но които са азбучни истини при обществен начин на производство, при който във всяко едно предприятие колективът му е и собственик, и стопанин. За да бъде собствеността обаче не само групова, но и обществена, трябва всеки колектив да е поставен в еднакви производствени отношения с всички други в цялото общество. А това се постига със Закона за еднаквата норма на печалбата. Собствеността по този начин е обществена и в същото време конкретна, а не обща и затова -- ничия.

Едва сега, при обществена собственост върху средствата за производство, работната сила не е отчуждена от средствата за производство, не е отделена от тях, защото едва сега вече притежава като своя собственост тези средства за производство. Ето защо тя не е вече наемна работна сила. След като работната сила вече е собственик на средствата за производство, по този начин тя престава да бъде стока! Защото така се изключва достатъчното условие работната сила да бъде стока -- работникът да не може да продава стоки поради липса на собствени средства за производство и затова е принуден да продава единствената стока, която има и носи винаги със себе си -- работната си сила. Работната сила престава да бъде стока, а с това и общественото отношение на нарастване на стойността -- капитал!

2. Цена и стойност

 

При капиталистически начин на производство на класическия капитализъм водещите отрасли и фирми налагат своето превъзходство в жестоките условия на конкуренцията като извличат една добавъчна печалба като разлика от индивидуалната им норма на печалбата до общата, която е и средна норма на печалбата, защото “процесът на изравняване на капиталите, който откъсва относителните средни цени на стоките от техните стойности” [8] води до това, че освен своята произведена, те реализират и присвояват и част от чужда произведена стойност. Тази е причината стойностите на стоките да се разминават, да се различават от техните цени -- чрез цената по-силният капитал отнема и чужда произведена стойност, прибавяйки я към своята. При разминаване на цена и стойност капиталът с по-висок органичен състав чрез производствената си цена, която е по-висока от собствената му произведена стойност, успява да привлече, да заграби и да присвои за себе си повече стойност от съвкупната произведена стойност като добавъчна печалба. А капиталът с по-нисък органичен състав от средния, например в селското стопанство, чиято цена е по-ниска от произведената от него стойност, бива по този начин ощетен и губещ своя дял в произведената и с негово участие съвкупна стойност.

Съвсем друго се получава при еднаква норма на печалбата. Тя се явява обща и не е основа за ощетяване на едни при обогатяването на други стокопроизводители. При еднаквата обща норма на печалбата стойността на стоката винаги се изразява в същата си величина като цена, т.е. цената винаги отговаря, винаги съответствува на стойността на стоката, цената отразява вярно и точно действителната стойност на стоката. Цената, като превърнат израз, става и огледален образ на стойността. Разменна стойност и стойност съвпадат. Сега, вече съвсем не случайно, принадената стойност, а с това и печалбата, “действително произведена в някоя отделна сфера на производството може да съвпадне с печалбата, съдържаща се в продажната цена на стоката” [9] . Когато стойност и разменна стойност съвпадат, тогава цената -- това е стойността на стоката, и стойността -- това е точно цената на стоката.

С еднаквата обща норма на печалбата вече се дава възможността да се реализира цялата принадена стойност, съответно -- цялата печалба, която е произведена в даден отрасъл, а не се оставя тя на случайно разпределение между отделните капитали, както е при средната обща норма на печалбата. Производствените разходи, казва Маркс, са специфични във всяка сфера на общественото производство. Но печалбата, която се прибавя към тях, изобщо не зависи от условията на дадена сфера на производство.

Таблица 1

Когато стойността на една стока не е по-висока от нейната производствена цена, в този случай капиталът не би привеждал в движение повече труд, ergo не би реализирал и присвоявал повече принаден труд от всеки друг капитал. И това може да стане вече не само при среден, но и при всякакъв състав на капитала.

Процесът на изравняване на капиталите при еднаквата норма на печалбата липсва, а с това и престава откъсването на цените от стойностите на стоките. Средната норма на печалбата създава средна производствена цена, докато еднаквата норма на печалбата създава пределна производствена цена като горна граница на всяка цена. Тогава цената на стоката, както казахме, съвпада с нейната стойност, а следователно и с реализирания в нея труд, докато “средната цена на стоките е различна от тяхната стойност, следователно от реализирания в тях труд” [10] . Освен това, ”средната печалба на даден отделен капитал е различна от принадената стойност, която този капитал е извлякъл от наетите от него работници” [11] , докато с еднаквата норма на печалбата получената печалба съвпада точно с тази принадена стойност, която е произвел даден отделен капитал със заетите от него работници.

Методите на амортизация не трябва да влияят нито върху формирането на стойността, нито върху определянето на цената, нито на съвпадането им при еднаква норма на печалбата. За целта не е безразлично как се изчисляват амортизационните отчисления -- дали с постоянна (твърда) процентна ставка, дали с дегресивен метод на ускорена амортизация или пък с антиципативна процентна ставка. Пренасянето на стойността на части на основния постоянен капитал върху стойността на стоката по своето съдържание трябва принципно да остава, макар то да е различно в своите форми. Системата на ускорената амортизация не е необходима, тъй като тя е само начин за намаляване на печалбата и данъка върху нея чрез увеличаване на производствените разходи, т.е. предполага т.нар. “скрито бюджетно финансиране” за предприятието. Това първо. И второ -- ускорената амортизация повишава цените на стоките. Като краен резултат от двата фактора се получава разминаване между стойност и цена, което е недопустимо в икономическата система с обществена собственост върху средствата за производство. На пръв поглед за високотехнологични продукти с бързо морално износване изглежда, че ускорената амортизация е необходима. Но скритото бюджетно финансиране все пак е държавно регулиране, което е антагонизъм на всяко пазарно стопанство. Така че методът на ускорената амортизация отпада, защото действително противоречи на Закона за стойността и за формиране на амортизационните отчисления трябва да се приеме класическия метод на твърдата процентна ставка.

След всичко изложено досега се вижда, че размяната на стоките се осъществява по техните стойности вече и на практика, а не само на теория.

Възможно е обаче точно тук да се цитира от критици-буквояди, търсещи противопоставяне с Маркс, следния пасаж :

“Затова размяната на стоките по техните стойности... изисква един много по-нисък стадий, отколкото размяната по производствени цени, за която е необходим определен висок стадий на капиталистическо развитие”. (К.Маркс, “Капиталът”, т.III, с.208)

Целта на подобен довод е да ни скарат с Маркс и да ми се припишат грехове, каквито нямам. С други думи, че е невъзможна размяна на стоките по техните стойности, това първо, или, второ, че в най-добрия случай това се отнася за отминал, архаичен стадий на общественото развитие и в никакъв случай не важи, не е приложим за днешния или още по-зле -- за бъдещ, още по-висок стадий на икономическо развитие на обществото. На това ще отговоря, че размяната на стоките се осъществява, разбира се, по техните производствени цени, така както изисква високият стадий на съвременното обществено развитие и още по-високият бъдещ стадий на това развитие, но за разлика от капиталистическата система, където производствените цени се разминават и вибрират около стойностите на стоките, то при социалистическата система с еднаквата норма на печалбата производствените цени съвпадат със стойностите на стоките и в този смисъл и само в този смисъл можем да кажем, че те се разменят и по техните стойности на съвременния висок стадий, а и на който и да е по-висок стадий на икономическо развитие, т.е. не както при цехова организация на занаятите, а както при високотехнологична организация на производството.

Еднаквата обща норма на печалбата обаче идва не само за да установи социално равенство чрез новите производствени отношения. Тя служи за ликвидирането на всички диспропорции в икономиката, наследени от капитализма. Законът p'=const постепенно с времето ги заличава, докато Капиталът непрекъснато разширява и задълбочава социалното неравенство, усилва, резонира различията в икономическото развитие на лица, отрасли и нации. Законът p'=const e граница, която не позволява, бариера, която не допуска възраждането на частната собственост. Той спира всеки опит за заграбване на чужд труд и е първият закон, който не допуска превръщането на парите в капитал. Еднаквата норма на печалбата осигурява симетрия, равновесие в обществото, хармония на интересите между личността и обществото -- тогава възможностите и потребностите на личността и обществото взаимно се удовлетворяват.

3. Работната заплата

Когато приемем еднаквата обща норма на печалбата и положим p'=const, тогава се установява величината на основните заплати съгласно нивото на техническа въоръженост на труда, т.е. работната заплата влиза в пряка зависимост от равнището на производителността на труда :

 

От формулата се вижда, че нарастването на нормата на принадената стойност съответствува на нарастването на производителността на труда. Това означава, че при този закон нормата на принадената стойност има съдържанието на подоходния данък -- диференцирано се увеличава с увеличаването на работната заплата, т.е. по-нископроизводителният труд е обложен с по-ниска норма на принадена стойност и обратно. Само че при това положение, както ясно се вижда, подоходният, а и всякакъв друг данък върху работната заплата, става напълно излишен -- нормата на принадената стойност изпълнява и тази функция. Така че при обществена собственост върху средствата за производство се премахват всякакви и всички данъци върху работната заплата.

Само когато работната заплата се обвърже в непосредствена и автоматична зависимост от производителността на труда, заплащането на работната сила добива обективна оценка, за разлика от субективизма на различни КТУ (коефициенти на трудово участие), разряди, квалификационни степени и прочие глупости, въведени да залъгват и “стимулират” стоката работна сила и които представляват само различни начини на вътрешно разпределение на капиталистическата категория “фонд работна заплата”, отречена от Маркс и времето.

Как на практика се определя величината на работната заплата?

Ако при среден състав в една страна 1:1 и обща норма на печалбата p'=50% се приеме годишна норма на принадена стойност М'=400% с 4 оборота на капитала, то следва, че простата норма на принадена стойност е m'=100%. И ако новосъздадената стойност за един месец е, примерно, (v+m)=2000лв., то месечната работна заплата е 1000лв. Тази работна заплата след това е база за определяне на заплатите при всякакъв органичен състав. Ако сега искаме да установим работната заплата при по-висока производителност на труда, например при състав 4:1, имащ същия брой обороти -- 4 за година, това значи, че m'=250 % и при същата новосъздадена стойност от 2000лв. работната заплата ще бъде 570лв. Но тази нова стойност вече се създава за много по-кратко време -- ако в първия случай е за 8 часа на ден, то във втория е само за 2 часа на ден. Или, ако работникът в първия случай получава 1000лв. заплата на месец за 8-часов работен ден, то във втория случай -- 2280лв.

Обратният случай. Ако трябва да намерим заплатата при по-ниска производителност на труда, например при състав 1:4, това значи, че (при еднакви обороти) m'=62,5% и при същата новосъздадена стойност от 2000лв. работната заплата е 1230 лв., но за 4 пъти повече работно време, т.е. вместо за един месец на 8-часов работен ден -- за 4 месеца. А за 8-часов работен ден месечната работна заплата е 307.5лв. срещу 1000лв. при състав 1:1 и 2280лв. при състав 4:1.