ТОДОР БОМБОВ

СОЦИАЛИЗМЪТ

КНИГА ВТОРА

ИКОНОМИЧЕСКА ТЕОРИЯ

 (КРИТИКА НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ИКОНОМИЯ)

 

УВОД

За да се превърне социализмът от утопия в реалност, той трябва да бъде преди всичко по-ефективна икономическа система от капитализма. Исторически социализмът трябва да бъде обществено-икономически строй с по-висока обществена производителност на труда, с която да се наложи в съревнованието с капитализма. Логически социализмът трябва да бъде коренно различна икономическа система. Но нито преди, нито след “преустройството” тя не бе такава, а се подчиняваше на същите икономически закони и използваше същите научни категории, присъщи на капиталистически начин на производство. Така нареченият “социализъм” надмина и най-краставите препоръки на Кейнс! Такъв регулиран държавен капитализъм, такава намеса на държавата в икономиката като “социализма”, даже и Кейнс не е мечтал!!! Изключителната помощ на държавата за монополите и срастването помежду им в един организъм -- все по рецептата на Кейнс! Няма по-добро приложение на кейнсианството от “социализма” на ХХ век!!! Кейнсианството е идеология на етатизма, която странно защо беше издигната като същност на социализма! Кейнс -- идеологът на държавния дълг, на хроничния бюджетен дефицит и инфлацията! Негова идея е милитаризацията на икономиката, увеличаването на данъците върху работниците, регулиране на доходите чрез “умерена инфлация” в полза на богатите и “решението” на икономическите кризи чрез регулиране на паричното обръщение. Принудителната обществена работа на безработните -- пак е патент на Кейнс, удивително добре прилаган от Хитлер и Сталин и боязливо опитван и сега в България при “демокрацията”. Всичко бе така добре пренесено и приложено в “социалистическата” система, че и Кейнс би се учудил и гордял с учениците си “комунисти”! В същност Кейнс, гледайки пред себе си Съветския съюз, добре е разбрал ролята на държавата и монопола на капитала, и откровено е признал, за разлика от Сталин и другите след него, че те служат чудесно за затвърдяване и увековечаване на капиталистическото господство, а не за неговото премахване. Неговият “планов капитализъм” е същият “планов социализъм” на ХХ век!

Че обобществяването на средствата за производство чрез монополизацията на производството е подготовка, ”преходен пункт към една нова форма на производство” [1] , имайки предвид социализма и обществената собственост върху средствата за производство, е вярно дотолкова, доколкото е само историческо, но не и икономическо стъпало към тях. Това остро, самоунищожаващо се противоречие, Маркс съвсем правилно е видял и предвидил, че “води към установяване на монопол и затова изисква държавна намеса” [2] . Това противоречие “възпроизвежда нова финансова аристокрация” [3] (колко е прав Маркс!), независимо дали ще нарича себе си Комунистическа партия на Съветския съюз или финансов кръг “Дюпон”. То възпроизвежда “нова разновидност от паразити..., цяла система от мошеничество и измама във връзка с учредителството, издаване на акции и търговия с акции” [4] .

Обобществяването на средствата за производство в големи размери е в същност нарастваща до гигантизъм централизация на капитала и не свидетелства за обществена собственост. Напротив, обществената собственост върху средствата за производство не изисква изключителното тяхно обобществяване, защото е обществено отношение. Централизацията на капитала не е социализъм -- бедата идва и от това, че е капитал, и от това, че е изключително централизиран.

Сред марксистите теоретици блуждае и до днес объркването, че държавномонополистическата собственост е “най-плътно доближаване до бъдещото социалистическо общество” [5] . А това е абсурд! Но той битува и произхожда от грешката на Ленин, че държавномонополистическата собственост е най-пълната материална подготовка на социализма -- капитална грешка по отношение на капитала! Първият акт на социализма -- пълната държавна собственост, все пак няма нищо общо с монополизма. Държавна, но не и монополистическа собственост, след което тя става обществена по точно определен начин, с точно определени икономически закони. Материална подготовка за социализма може да има и без държавна, и без монополистическа собственост преди това. И от частна, и от немонополистическа собственост може да се премине към социализъм, стига да се установят точно определени производствени отношения. Социализмът не е нито частна, нито държавна, нито монополистическа собственост.

Командни икономики със завършена олигополна и монополна структура, без да са обявени за социализъм, съществуват навсякъде по света, особено в Източна Азия. Не само в т.нар.”комунистически” Китай, но и в най-силната капиталистически Япония, в Корея, Тайван, Сингапур (особено Сингапур!) и др. В същото време, заедно с Европа и САЩ, са нарочени за “пазарни” икономики! Въпреки че банкрутът на пазарната икономика беше обявен още преди 100 години от Енгелс!

Досегашният етатизъм, досегашното одържавяване в икономиката, представяно за социализъм, явно не издържа на времето. Затова се наложи “преустройство”, което обаче се обърна с лице към “свободната инициатива” на частната собственост, макар че неизбежно се препъваше в старите си производствени отношения на държавния монопол. Това пък доведе до невежите изказвания, че социализмът е неосъществима утопия, дори религия (!), довела до “абсурдната идея за обществена собственост при стоковото производство”!...

Наистина ли обаче това е така ?