ГЛАВА ШЕСТА
ОТМИРАНЕ НА ДЪРЖАВАТА
Най-ясният въпрос за всички “катедърсоциалисти, държавни социалисти” и техните приятели! Всички знаеха, че държавата някога ще отмре. Именно “някога” - в далечно и неясно бъдеще. Това отмиране се възприемаше като смътно понятие в неопределено време, което обаче във всички случаи не се отнасяше до настоящия момент и конкретно до нас. Все беше рано и затова се “отлагаше” за далечното бъдеще - при пълната победа на социалистическите производствени отношения, когато и тоалетните ще станат от злато, когато обществената производителност на труда на социализма надделее над тази на капитализма. Ето защо, ако се съди според обявената в Програмата на БКП окончателна победа на социализма у нас, въпреки че тоалетните бяха далеч не от злато (но и парите нямаха мирис! ), и обществената производителност на труда не стана по-висока от тази на запад от Стената, трябваше все пак държавата ни да беше започнала вече да отмира. Уви!
Не може да се чака икономическа победа над капиталистическия начин на производство и едва след това държавата да започне да отмира. Тази квинтесенция от “последна инстанция” е глупост, недостойна за възхвала, кухо жонгльорство на думи. Отмирането на държавата и нарастването на обществената производителност на труда при социализма - това е единен процес. Именно чрез отмирането на държавата производителността на труда може да нараства бурно, с революционни темпове в кратки срокове. Не производителността на труда трябва да нарастне и после държавата да отмира, а държавата трябва да отмира, за да нараства производителността на труда с по-високи от обичайните за капитализма темпове. Така на практика ще се докажат “предимствата на социализма” като по-прогресивен строй, по-силна икономическа система. Напротив, с увеличаването на държавния апарат производителността на труда непрекъснато изостава - абсолютно и относително. Чиновничеството и военщината са букаи, които спъват развитието на всяко общество, но те са особено тежки пранги за свободния му ход при социализма.
Социалната несправедливост в държавата е резултат от диктатурата на някоя класа в обществото. Ето защо и социалната несправедливост при социализма е резултат от диктатурата на работническата класа и се установява в неин интерес за отмиране на чиновническата бюрокрация. Тази мярка на Парижката комуна е първа крачка към действителното отмиране на държавата.
Насилието на отмиращата държава е насочено срещу самата себе си, срещу своите институции - администрация, армия, полиция (и то не под формата на насилие, а като икономическа политика! ) - които, макар и с ново съдържание, представляват сами по себе си скрити отрови с бавно, но сигурно действие. При това с последващ ефект. Те могат да възродят бюрокрацията с нейното опасно “вирусно” действие. Това невидимо насилие на социалистическата държава е необходимо, за да се даде път на прогреса, за да стане начин на живот, навик “внедряването на новото”, както се казваше преди у нас. Отмирането на държавата означава научно-техническият прогрес да се използва и направлява така, че все повече работна сила трябва да бъде заета с ефективен труд, а не с чиновнически задължения. Тогава и управлението на обществото постепенно и плавно ще отстъпи на неговото самоуправление - “управление приятно, безправителствено” [1] .
Разбира се, в самото начало на социализма - непосредствено след политическата победа на социалистическата революция - това отмиране ще бъде много бавно, изключително трудно и затова едва забележимо при международно обкръжение на капитала, ако революцията победи в една изостанала, вместо в няколко водещи страни. Но то трябва да започне! Защото “на пролетариата е нужна само отмираща държава, т.е. държава, която е устроена така, че незабавно да почне да отмира и да не може да не отмира”. (Ленин, т.33, с.23; удебеленият шрифт е мой - Т.Б.).
На работническата класа наистина е необходима точно такава държава - да започне да отмира и да не може да не отмира! Само тогава и затова социалистическата държава е “полудържава”, “държава не в истинския смисъл”, както я нарича Енгелс - защото тя отмира.
Днес обаче отново, както и преди 150, както и преди 80 години, отмирането на държавата се възприема глупаво-иронично от някои непросветени кръгове като премахване на държавата за един ден, под отмиране се разбира... ликвидиране на държавата и затова искането за такъв социализъм се представя зложелателно за... анархизъм, нихилизъм. Такова “разбиране” само доказва безкрайната му отдалеченост от марксизма.
Държавата е необходима при ниско развитие на производителните сили и ниско обществено съзнание на първобитното общество, именно за да развие производителните сили и издигне общественото съзнание. На определено стъпало от тяхното развитие обаче тя престава да бъде необходима, тя трябва да “угасне”. Социалното неравенство в лицето на частната собственост е довело до социалната несправедливост и насилието в лицето на държавата. За да се върне обществото, впримчено в държава, към изходното положение, но вече една степен по-нагоре, трябва да се върви по обратния път - чрез социална несправедливост към социално равенство. По този начин при новото безкласово общество - комунизма - се затваря спиралата на еволюцията, но вече на едно ниво по-високо. Държавата в наше време е най-голямото зло за обществото, наследено от вековете.
Отмирането на държавата засяга всички политически организации в нея, включително и самата партия, извършила социалистическата революция. Това е отмиране изцяло на политиката, а и на правото изобщо. Това означава, че крайната цел на тази партия е издигането на съзнанието в цялото общество до равнището на комунистическите първоучители, а не в постоянното развъждане на “комунистите” по документ, на партийците, които бяха си изковали “щит от религията и под това уважавано облекло са си осигурили правото да бъдат най-лошите хора в света” [2] . Това означава издигане на общественото съзнание до степен, когато ще отпадне необходимостта от специална политическа организация - партията, когато ще бъдат изтръгнати “наред с другите пороци и корените на честолюбието на партийната раздробеност” [3] . А това ще рече, че комунистическото общество е общество... без комунисти! Но точно то е действителното гражданско общество, т.е. общество, напълно (100%) освободено от държава. Всяко друго “гражданско общество” е просто лоша имитация.
За издигане на общественото съзнание в социалистическата държава, Ленин в книгата си “Великия почин” препоръчва едно удачно съотношение между партия и класа - при работническа класа в Русия по онова време 4 милиона души, партията да наброява 100 000 - 200 000 членове. При работническа класа по-малко от 2 милиона души в България в 1989 година БКП наброяваше 984 000 членове! Невероятно разводняване, довело до образа на партиеца тогава - ленив и всеяден като бенедиктински калугер! Комунизмът се изразява не в увеличаването на партийния апарат, както бе по-рано у нас, не в разводняването му, а в неговото съкращаване във времето, не в броя на официалните комунисти, а на тези извън тях - по равнището на общественото съзнание. Отмирането на държавата означава обществото да се превърне от общество с йерархичен в общество със синодален характер.
Най-отличителният белег, че държавата е социалистическа, е този, че тя е отмираща. Отмирането на държавата се изразява в непрекъснатото увеличаване на работниците, при това на висококвалифицираните, докато умирането, т.е. загниването на държавата - в непрекъснатото увеличаване на чиновниците, при това на дребните. Държавата е отречена и в двата случая, но докато в първия е отрицание на отрицанието, защото обществото се освобождава от нея, то във втория е само голо отрицание, защото е неизбежно самоунищожение. Ако Капиталът не бъде спрян, то не в далечно, а в близко бъдеще, това ще бъде гибелно. Заробената част от обществото няма да се различава от общия поток на вещите - предмети и хора ще представляват обща обработваема маса за Капитала, дори и във физически смисъл! Обществото, разделено на богоподобни елои и простосмъртни морлоки [4] , ще бъде един агонизиращ труп. Компютърни и биороботи, сатанинско клониране и изкуствено оплождане, както и “подобряване” на гена - все с цел производство на добри граждани и смели войници, серийно инжектиране на смърт, промиване на мозъци, изтриване на памет, т.е. промяна на съзнанието, на собственото “Аз” - целият онзи ужасяващ колорит на манипулиране в едно футуристично технотронно общество, засега само фантастика, общество на 4810 по Фаренхайт - общество, в което Държавата е премахнала всяка съпротива още в зародиш. Човешкият живот на бедните няма да струва нищо, а такива морални качества като дълг, чест, съвест, достойнство просто ще губят смисъл, ще бъдат изтрити, забравени от общественото съзнание. Грубото, варварско насилие ще отстъпи на тихото, изтънчено, тоталитарно регулиране на поведението на човека в обществото. Ядрените арсенали и полицейските палки ще станат просто смешни и излишни, остарели и недодялани играчки за сплашване. Науката в ръцете на Държавата неминуемо ще доведе до самоубийство на човешката цивилизация - без значение внезапно, от световен военен конфликт, или след дълга агония на морална деградация и разпад. Фашизмът, доведен до крайна степен и променен до неузнаваемост, ще предизвика самоизяждане на обществото като автоимунно заболяване. Ето защо отмирането на Държавата е необходимо и достатъчно условие за движението на обществото напред и нагоре, за свободното развитие на човечеството като космическа цивилизация от II u III тип.
Диалектическото единство между възможности и потребности означава, че интереси може да има и в едно безкласово общество, а не само в държавата. Днес интересът се възприема само като паричен измерител, само от вулгарно-материалната му страна, като търговски, еснафски нюх по максимата “интереса клати феса”! Интересите в безкласовото общество са на съвсем друга основа и затова имат съвсем друго съдържание.
Зрялото робовладелство даде първите идеи за идеално обществено устройство - Платон, “Държавата”. Зрелият феодализъм даде утопичния социализъм - Мор, Кампанела. Зрелият капитализъм даде вече научния комунизъм - Маркс, Енгелс. Днес вече е време да се сложи началото на осъществяването на тези идеали.
Комунизмът е едно общество с кристална, а не с аморфна структура. Това е времето, когато обществото вече няма да бъде индивидуалистично, а индивидът ще бъде обществена личност. Комунизмът е съвършено общество, а не идеална държава! Комунизмът е висше общество и демокрацията на работническата класа е път, и то единственият път, към висшето общество. Това е времето, когато единствената организация на човешкото общество в света ще бъде ООН - Организацията на обединените нации ; тогава, когато ще отмрат “тия прословути блажени пари” [5] ; тогава, когато и тоалетните, според Ленин, и нощните гърнета, като при утопийците, ще бъдат от злато ; тогава, когато Земята ще бъде Града на Слънцето, когато човешкото общество ще представлява мощен планетарен разум - това е епохата на ноосферата! И ако в еволюцията на Природата човекът представлява последната известна ни степен на високоорганизирана материя с градивна единица клетката, то безкласовото общество е качествено нова, следващата по-висока степен на организация на материята с градивна единица човека. Но за тази цел не е достатъчно светът да бъде обяснен. Защото “философите само по различен начин са обяснявали света, задачата обаче е той да бъде изменен” [6] .
ДОБАВКА
При едно по-внимателно вглеждане в историята и астрономията се наблюдава поразителна връзка между техните най-светли върхове - революциите в първата и слънчевата активност във втората. И докато вече отдавна е доказана зависимостта между процеса на образуване на слънчевите петна и всички катаклизми на Земята като епидемии, земетръси, наводнения, вулканична дейност, рекордни температури и т.н., повече от учудващо е, че минава незабелязан фактът за тази връзка между човешката история и дейността на нашето светило, без която наистина не може да има човешка история. Може би от страх, защото това е ерес, изглежда на пръв поглед “немарксистки” да се предположи, че социално-икономическите конфликти, т.е. събитията в обществото на Земята зависят от прищевките на Слънцето. В същност може би те не се определят, но в много голяма степен зависят наистина от циклите на огнения Аполон, от енергията, масата и светлината на доброто старо Слънце, чиито деца сме ние. Оказва се, че всички големи исторически събития, т.е. тези събития, които остават в паметта на човечеството, са свързани с гнева на Амон Ра. Оказва се, погледнато от Твореца във Всемира, че ние, човешкото общество, сме една сложна (био)химична реакция, която още не е завършила!
Учудващ е фактът, че Чижевски, установил зависимостта между слънчевата активност и всички значими за обществото катастрофи на Земята, не е продължил малко по-нататък и не е направил връзка и с такива обществени “епидемии” и “пандемии” като войните и революциите. Кондратиев пък, установявайки цикличността на дългите вълни на икономическите кризи и войните, не ги е свързал с по-късите цикли на слънчевата активност. В същност би могло тази връзка много повече да я забележат Маркс и Енгелс, отбелязвайки 10-годишните цикли на икономическите кризи на капитализма, отколкото Кондратиев, изследвал само дългите вълни от 47-60 години, които е по-трудно да се свържат със слънчевия цикъл. Но Маркс и Енгелс живеят твърде рано...
Наистина, невъзможно е да се отмине с лека ръка фактът, че всички значими революции съвпадат абсолютно точно с максимуми на 11-годишния слънчев цикъл на активност!!!
Започвайки от Английската буржоазна революция от 1640 година с максимум на слънчева активност през 1639-40 година, тази зависимост съществува и при следващите революции - през 1789 година например, когато е проведена Великата Френска революция, максимумът на слънчевата активност е в 1788г. Следват : революцията от 1830 година във Франция със сваляне на Шарл Х, максимум - в 1830 година ; революциите от 1848 година в Германия и срещу Хабсбургите в Австрия, Унгария, революциите в Чехия, Полша (“Пролетта на народите”), максимум - в 1848 година. След това идва Парижката комуна в 1871 година, като последица от Френско-Пруската война от 1870 година, максимум - 1870 година. През 1905 година избухва буржоазно-демократичната революция в Русия срещу царското самодържавие и Руско-Японската война, максимум - 1905 година. Февруарската и Великата Октомврийска социалистическа революция стават през 1917 година, максимум - 1917 година!
Всичко това не може да бъде случайно, всичко това не може да бъде чисто и просто само съвпадение, игра на случая. Защото не само глобалните социални конфликти, но и местните въоръжени действия, локалните войни, също съвпадат със слънчевите цикли. Но за разлика от революциите, те могат да се появят и по време на минимум на слънчевата активност. Например, Балканската война от 1912-13 година съвпада с минимума от 1913 година ; Септемврийското антифашистко въстание в България от 1923 година съвпада с минимума в 1923г.; през 1956 година е военният конфликт в Унгария с максимум в 1956 година; през 1967-68 година - също такъв локален конфликт в Чехословакия, а максимумът на слънчевата активност е в 1967г., в която година започва и агресията на Израел в Палестина ; през 1979-80 година се въведе военното положение в Полша, тогава започна и войната Иран-Ирак, максимум - 1979 година.
Първата световна война като глобален конфликт не започва точно по време на максимум, а в най-ниската точка на един възходящ цикъл - през 1914 година, защото главното събитие, глобалното събитие, имащо епохално значение за целия свят, е Октомврийската революция на болшевиките през 1917 година, която пък съвпада точно с максимума. Най-зловещият глобален конфликт, познат досега в историята - Втората световна война, започва през 1939 година, т.е. точно по време на максимум. През 1990-91 година се очакваше непозната дотогава слънчева активност - най-високата, откакто се правят научни наблюдения, т.е. от 360 години насам. Фактите отново се потвърдиха - бяхме свидетели на непозната досега политическа активност в цяла Източна Европа, както и в Латинска Америка, а и по целия свят - разпадна се Съветския блок и Съветския съюз, а се проведе войната в Залива “Пустинна буря”. Сгромоляса се една империя, дала началото на много локални войни.
Разбира се, въпросът за тази връзка е много сложен и обширен, затова налага сериозно изследване. Тук излагам само някои факти.
Л И Т Е Р А Т У Р А
КАРЛ МАРКС, “КАПИТАЛЪТ” - т.I Седмо издание
КАРЛ МАРКС, “КАПИТАЛЪТ” - т.II Четвърто издание
КАРЛ МАРКС, “КАПИТАЛЪТ” - т.III Четвърто издание
В.И.ЛЕНИН, СЪБРАНИ СЪЧИНЕНИЯ - Второ издание
К.МАРКС и Ф.ЕНГЕЛС, ИЗБРАНИ СЪЧИНЕНИЯ в 10 тома – Второ допълнено издание
(КРАЙ НА ПЪРВА КНИГА)