ГЛАВА ПЕТА
ПРЕХОДНИЯТ ПЕРИОД
Марксизмът е учение за държавата и революцията, за освобождаване на работническата класа от държавата чрез революцията.
За да се разграничи от безбройните “социалистически” системи, Маркс пише, че този социализъм представлява една перманентна революция. С други думи, за да няма реставрация, както става винаги след всяка революция, то, вече и в условията на държавата, социализмът трябва да бъде една непрекъсната революция, т.е. без “преустройства”. Тази непрекъсната революция се изразява не в нещо друго, не във вечен якобински терор, а в отмирането на държавата. Философски Енгелс чудесно е изяснил това. Ударът, т.е. революцията - това е концентрирано триене, а триенето, т.е. държавата - това е продължителен удар. Това, което не може да направи ударът (революцията), прави го триенето (държавата). Революцията на работническата класа е в същност взривяване на старата държава, едно концентрирано триене срещу буржоазията, докато държавата на работническата класа е непрекъснат удар срещу нея, т.е. именно диктатурата (демокрацията) на работническата класа представлява онази непрекъсната революция, за която пише Маркс. Ето защо социализмът е единство на революция на работническата класа и диктатура на работническата класа.
Революцията е взрив между производителни сили и производствени отношения, взрив между стари, закостенели производствени отношения и нови производителни сили.
Прави впечатление, че от всички социални революции се открояват Великите революции, които за един начин на производство се оказват по две. Първата само възвестява необходимостта от новите производствени отношения, като производителните сили си остават в рамките на старите производствени отношения, т.е. продължава да бъде господстващ старият начин на производство. Втората Велика революция утвърждава новите производствени отношения, тя идва, за да ги установи напълно и окончателно като вече победили производствени отношения, т.е. полага началото на един нов начин на производство, наложил се като господстващ, т.е. не като изолиран случай само в една отделна или няколко страни.
Тъй като преходът към робовладелски начин на производство е станал еволюционно, постепенно, то за революции в него не можем да говорим. Разлагането на първобитния комунизъм и преходът му към класово общество, както и обратния процес - преходът от класово общество към комунизъм, е постепенен процес, еволюционен път.
Ролята на Първа феодална революция може да се счита приемането на християнството за държавна религия на Римската империя на Никейския събор през 332 година. Приемането на християнството по-късно в различните ранносредновековни държави по различно време за официална религия идва да узакони съществуващата вече феодална експлоатация, да установи новия начин на производство, защото новите производителни сили налагат да се скъса със старите производствени отношения, налагат граница, която трябва или да се премине, или държавата да загине, както е било това за България.
Като Втора Велика революция, т.е. революция, утвърдила феодалните производствени отношения в световен мащаб, може да се приеме падането на Западната Римска империя в края на V век - през 476 година, когато германският вожд Одоакър сваля от престола император Августул.
Английската буржоазна революция от 1640 година, революцията, водена от Кромуел, е само велик предвестник на новото време, която обаче не налага типични капиталистически производствени отношения. Това прави Великата Френска революция от 1789 година, която отговаря вече на историческата необходимост от нови производствени отношения, от коренен преврат в начина на производство. Същото се отнася и за социализма. Великата Октомврийска социалистическа революция на болшевиките през 1917 година само възвести необходимостта от нови производствени отношения, които вече изостават от равнището на развитие на производителните сили, като начинът на производство си остана през цялото време на “социализма” от 1917 година насам капиталистически. В началото на XXI век ще има нова, още една Велика социалистическа революция, която напълно и окончателно ще установи, безвъзвратно ще затвърди новите производствени отношения, социалистическия начин на производство. Тя ще бъде и последната Велика революция на земното човечество, отваряща широки врати към несънувани дори простори!
Всеки нов начин на производство създава по-висока организация на труда, по-висока организация на работното време от стария, като по този начин създава такива “условия, които за развитието на производителните сили, на обществените отношения и за създаването на елементите на по-висша нова форма, са по-изгодни, отколкото при предишните форми... “ (К.Маркс, “Капиталът”, т.III, с.860; удебеленият шрифт е мой - Т.Б.)
Именно по-изгодни за обществото, а не по-желани от индивида.
Всеки начин на производство от зараждането до отмирането си има периоди на преход, когато се появяват първите му кълнове от недрата на стария, и периоди на зрелост, когато вече съществува самостоятелно, в чист вид, без примеси от друг начин на производство.
Преходният период се нарича преходен, защото с него се слага началото на нови производствени отношения (при отмирането на стари такива) до пълната им победа, т.е. точно това е периодът, когато избухват Великите революции.
Неолитът, започнал от VIII - VI хилядолетие пр.н.е., и халколитът, продължил от 5500 година пр.н.е. до 3500 година пр.н.е., представляват зрелият период на първобитнообщинния строй. В края на халколита и в началото на бронзовата епоха започва разлагането на първобитното общество до около 3200 година пр.н.е., когато възникват първите градове-държави в Шумер и първите “номи” в Египет, което представлява преходен период на преминаване от първобитен комунизъм към класово общество, от първобитнообщинен към държавен строй. Робовладелският начин на производство продължава около 3700 ± 100 години, от 3200 година пр.н.е. до 476 година. Разбира се, това е условна периодизация, тъй като икономическите процеси не протичат точно от дата до дата. Зрелият период на робовладелството е от V век пр.н.е. - времето на класическата гръцка демокрация, до III век - упадъка на Римската империя.
Преходният период от робовладелски към феодален начин на производство продължава от IV до VI век включително, когато възникват първите феодални държави на Ранното средновековие - Византия, Франкската държава Продължителността на феодализма е около 1350 ± 50 години. Зрелият период на този обществен строй, разцветът на феодализма, е от Х до ХV век.
Преходният период от феодален към капиталистически начин на производство се намира между XVI u XVIII век включително. Феодалните производствени отношения в света господстват до края на XVIII век. Условно приетата граница е годината 1789 - годината на избухването на Френската буржоазна революция. За капитализъм преди тази дата е трудно да говорим. През 1758 година се случило чудо, “епохално събитие” - първият буржоа в Англия, който имал собствена каляска! Едва след 1800 година Англия,Франция и други държави са вече с развити капиталистически отношения в техния съвременен смисъл. Капитализмът в развита форма, като утвърден начин на производство, приемаме едва от появата на машините и едрата промишленост, а не от манифактурния период, който е само увертюра, само преходен период към капитализъм. Това е т.нар. “първоначално натрупване на капитала”. Именно той е преходният период към капитализъм, периодът, който продължава от XVI до края на XVIII век.
“Макар че първите наченки на капиталистическо производство се срещат спорадично още в XIV u XV век в някои градове на Средиземно море, все пак капиталистическата ера датира едва от XVI век.” (К.Маркс, “Капиталът”, т.I, с.783)
Наистина, от XVI век, но само като начало на преходния период, смесващ различни видове производствени отношения. Защото преходният период е период с отмиращи, но все още господстващи стари производствени отношения, което именно го причислява към стария обществен строй. Ето защо манифактурният период като преходен период се отнася хронологически към феодализма. При манифактурния период, който още не е същински капитализъм, капиталът, в своята детска възраст, не е могъл “да завладее цялото разполагаемо работно време на манифактурните работници”[1]. Манифактурата не е могла да “преобразува из основи” общественото производство, тя е само “архитектурно украшение на икономическото здание”[2] на феодалния начин на производство. Зрелият капитализъм се проявява политически за пръв път едва при революцията във Франция от 1830 година, когато работническата класа за пръв път излиза на историческата сцена като самостоятелна класа, като отделно обособена, самостоятелна социална сила. Така че съвременният капитализъм има сравнително кратка история, сравнително къса биография - само 200 години!
Ето защо, тъй както манифактурният период е преходен период към капитализъм и се причислява във времето към феодалния начин на производство, така и социализмът, който е преходен период към комунизъм, трябва да бъде хронологически причислен към капитализма, защото и той е класово общество на стокови отношения.
Днес вече се заговори за космически цивилизации, като се търсят техните закономерности. Основната грешка на всички учени е, че прескачат цели етапи на историческото развитие на обществото, смесват се съвсем различни състояния на обществото, съвсем различни нива на неговата организираност Затова само се гадае за земната космическа цивилизация. А човешкото общество ще стане космическа цивилизация в пълния, точния смисъл на тази дума, т.е. овладяла своята Слънчева система, едва когато надживее класовите си антагонизми, т.е. когато Държавата отмре.
Ето защо, разглеждайки развитието само на класовото общество, т.е. от възникването на Държавата до отмирането й, можем да установим следния факт, открит и от Енрико Ферми - човешкото общество се движи по експоненциален закон. Но какъв по-точно? Още Енгелс е забелязал, че производителните сили нарастват във времето в геометрична прогресия[3]. Действително, производителните сили се развиват по геометрична прогресия с частно q=e! Ако робовладелството е продължило около 3700 години, то за феодализма се получават 1360 години, колкото е бил той и в действителност! Ето защо, изчислявайки по същия закон, за съществуването на развитите стойностни производствени отношения - капиталистически и социалистически - намираме 500 години, което е и краят на стоковите отношения, на размяната изобщо, а с това и краят на Държавата! Целият период на съществуване на Държавата обхваща продължителност от над 5500 години и е само един инкубационен период. Епохата на Държавата е бременност на Земята, утробен период за развитието на плода - HOMO COSMICUS!
Човечеството някак си странно точно е определило историческите епохи на класовото общество. Действително, ако Държавата беше вечна, то капитализмът в далечно бъдеще би изглеждал просто като класическа древност. Цялото разделяне на историята на античност, средновековие и ново време е вярно, само защото Държавата в не много далечно бъдеще ще отмре. Оттам нататък Човекът ще пише аналите на съвсем друга история и с друго летоброене.
И така, оказва се, че на Държавата й остават още около 3 века живот - до края на XXIII век. Новата ера - комунизмът, ще дойде с началото на XXIV век!
Официалната наука се оплакваше, че “далеч още не са разкрити новите закономерности на историческото развитие на социалната форма на движението на материята”[4]. Наистина, още никоя догматична школа никога не е могла да разбере, още по-малко да разкрие, никакви закономерности - нито исторически, нито диалектически - в развитието на обществото. Всяка догматична школа не вижда по-далеч от носа си, защото се крепи на платени агенти на системата, хранени хора на властта, като Карл Попър например, наети да доказват научно как обществото да стане отворено, след като неговата история вече е свършила! Задачата на такива отворковци е да ни светнат за обществото научно, но винаги забравят, че и в най-отвореното класово общество сумата от килиите и бордеите създава от обитателите им едно съвсем затворено общество. Такива ерзац-мислители са винаги защитници на класовото си спокойствие и затова за тях “историята няма смисъл”5! И добре, че историята не зависи от тях и така техният смисъл няма история!