КНИГА ПЪРВА

ДЪРЖАВАТА

 (ПРИНЦИПИ НА НАУЧНИЯ СОЦИАЛИЗЪМ)

 

ГЛАВА ПЪРВА

ПРОИЗХОД И СЪЩНОСТ НА ДЪРЖАВАТА

Тъй както основният въпрос във философията е въпроса за отношението между битие и съзнание, така и основният въпрос в научния комунизъм е въпроса за държавата. Откакто съществува, за държавата се водят битки както с оръжие, така и с критика, както с барут, така и с перо.

Преди 100 000 години на Земята се появява ново качествено състояние на живата природа - появява се нова, съвсем непозната дотогава форма на организация и движение на материята - социалната. Появява се обществото, което като градивна единица включва в себе си отделния човек, индивида. Тъй както при определени условия веществото кристализира, т.е. за молекулите е “по-изгодно”, ”по-полезно” да се свържат в кристална решетка, отколкото да съществуват “сами за себе си”, така, при определени условия, първобитните хора са разбрали, че е по-изгодно да се свържат в един вид “кристална решетка” - обществото. Именно обществото е превърнало маймуната в човек, като е наложило труда в него, развивайки умствената му дейност, ”способността за съждение”. Така че приспособяването на индивида за живот в общество е велика крачка напред на живата природа. Само обществото дава възможност за комуникация на вида при по-високо ниво (речта), която именно е способствувала, заедно с освобождаването на ръцете, за превръщането на дейността по прехранването в трудова дейност. Трудът е целесъобразна дейност на човека, именно защото е приложен в общество. Труд извън обществото е немислим. Наистина, Робинзон е оцелял сам с труда си, но само защото е бил приучен преди това на труд в обществото. Ето защо, обикновено човек, поставен отрано в нечовешки условия, т.е. извън обществото, изолиран от него, придобива първоначалния си животински вид и инстинкти (Каспар Хаузер, Маугли и др.под.).

Мозъкът на човека, който е източника на съзнателната му дейност, може да се развива само при непрекъснат поток, обмяна и обработка на информация. А това е възможно само при комбинирания труд, т.е. труда в общество. Мозъкът на маймуната в непрекъснато общуване със себеподобните си се е развивал в борбата за оцеляване, като така се е стигнало до съвкупния човек.

От появата си до днес обществото се развива непрекъснато благодарение на различните способности на всеки отделен негов член. Всеки човек е строго индивидуален, единствен и неповторим в своите възможности - физически и интелектуални, както и в своите потребности - материални и духовни. Възможностите са цялата онази умствена и физическа енергия, отделяна от определена социална единица - човек, група, общество, която се прилага като целенасочена дейност, т.е. като труд. Възможностите са съвкупност от всички физически и интелектуални сили на тази единица, изразходвани в процеса на нейното възпроизводство Докато потребностите пък са “исторически продукт” (Маркс), те са такава материална и духовна необходимост, която е вече осъзната от същата тази социална единица. Ето защо свободата също е потребност и то висша потребност!

Потребностите са присъщи само на човека, а не, както ни учеше една съвременна теория, ”свойство на всяко живо същество” [1] . Те не са свойство, а качество, както и не се отнасят до всяко живо същество, а само до човека и неговото общество. Такова свойство е нуждата - именно тя се отнася за всяко живо същество.

Множество причини, но най-вече нуждата, изразяваща се в борбата за съществуване и оцеляване, е била тази, която е заставила отделните индивиди да образуват общество. Възможностите на индивида се оказват недостатъчни за задоволяване на собствените му непрекъснато растящи потребности. Затова, за задоволяване на потребностите на всеки индивид, се е наложило използването на възможностите на обществото. Обществото може да се развива и без възможностите на някой индивид, но никой индивид не може да се развива без възможностите на обществото. Това означава, че индивидът е зависим от обществото и той трябва да бъде подчинен на това общество. От тази подчиненост на индивида възниква и въпросът за свободата на този индивид при едновременната му зависимост от обществото. Въпрос, известен ни в по-ново време като свобода и права на човека - кога и как отделната личност може да бъде свободна и нейната свобода да бъде съвместима със свободата на всички?

Отговорът на този въпрос не може да бъде намерен, ако обществото не се разглежда в неговото развитие - кога и защо от монолитно цяло то се е разделило на враждуващи лагери и докога ще бъде разделено на такива.

Цялата жизнена дейност, както на индивида, така и на обществото, представлява непрекъснато задоволяване на различни потребности с цел нарастване на определени възможности. Във времето някои потребности остават постоянни, а други непрекъснато се променят в зависимост от равнището на възможностите на обществото във всеки даден момент. Така че, за да може да се оцени реалната величина на тези потребности, трябва да им бъдат противопоставени тяхната противоположност - възможностите. Съществува взаимна връзка между възможностите и потребностите - индивидуални и обществени, те са тясно преплетени. Възможностите определят равнището на потребностите, но от своя страна и потребностите влияят върху развитието на възможностите. В един антагонистичен свят възможностите са не винаги потребни, както и потребностите са не винаги възможни!

В своето единство, като цяло, възможностите и потребностите оформят интересите. Сега интересите се разглеждат половинчато - свързани само с потребностите, т.е. отъждествяват се единствено с тях. В същност интересът е потребност с лишена възможност. Интересът - това е възможността да се задоволи собствена потребност чрез задоволяване на чужда потребност, на която липсва такава възможност. Интересите винаги са били и ще бъдат “икономическите отношения на дадено общество” (Маркс), които управляват това общество - отношения между възможностите и потребностите в него.

В своето противоречие и борба възможностите и потребностите на известен етап от развитието на обществото довеждат до социалното неравенство.

Кое е наложило и как е станало това?

Икономическа, т.е. чисто материална причина - “поради промяна на условията на производството и размяната, в интерес на увеличаване на производството и развитието на размяната”. (Енгелс, ”Анти-Дюринг”, т.8, с.183)

Благодарение на задълбочаващото се разделение на труда, пораждащо нарастване на възможностите на производителните сили, все повече продукти за задоволяване на потребностите на първобитното общество се произвеждат за размяна, а все по-малко за собствена употреба на индивида. Едва при участието на индивида в общественото разделение на труда, което се появява “въз основа на разликите по пол и възраст” (Маркс), започват да си проличават различните възможности у различните индивиди като природно различие или като природно неравенство. Разделението на труда е основата на тяхното проявяване.

Променените условия на производство и възникналата по този начин вече размяна в първобитното общество са разложили постепенно това общество, като то се е разслоило - една незначителна част от него се е издигнала над другата огромна маса не с нещо друго, а с по-добре задоволените си потребности. Тази количествена разлика в имуществото е довела и до качествена разлика в собствеността - тя се превърнала в частна! Когато се наруши равновесието между обществените възможности и индивидуалните потребности и се изроди в конфликт, тогава се нарушава и целостта на обществото - то се разделя на групи с различни обществени интереси. Тогава вече обществените интереси противоречат на индивидуалните, както и обратно.

Когато възможностите на обществото са в хармония с потребностите на индивида, както и обратно, тогава говорим за социално равенство, независимо от съществуващото природно неравенство във възможностите на индивида. Природното неравенство във възможностите е довело до социалното неравенство в потребностите! Или, ако природното неравенство представлява неравенство при реализиране на възможностите, то социалното неравенство е неравенство в задоволяване на потребностите, т.е. ако за човека природното неравенство е вродено, то социалното неравенство е придобито.

Социалното неравенство - това е имотното неравенство в обществото, когато някаква незначителна част от него, благодарение на господствуващото си положение спрямо средствата за производство, в задоволяване на потребностите си се издига с материалното си състояние над другата основна част, получено в резултат не толкова на собствените, а преди всичко на обществените възможности. Социалното неравенство възниква стихийно, несъзнателно, “върху доброволното подчинение и традицията” (Енгелс), като сляпо преклонение пред авторитета. Съществуването на частната собственост е икономическата основа за съществуване на социалното неравенство. С други думи, социалното неравенство е индикатор за съществуването на частната собственост, която пък се появява “не като резултат от грабеж и насилие” (Енгелс). Тук за насилие още не можем да говорим. Насилието идва по-късно, когато използването на чужд труд стане вече съзнателно, умишлено, целенасочено, когато чуждия труд започне да се присвоява, т.е. когато социалното неравенство прерастне в социална несправедливост.

Разбира се, през вековете справедливостта е била много разтегливо понятие, но винаги досега и “навсякъде справедливостта е едно и също - полезното за по-силния” [2] ^! Действително,ако я разглеждаме облечена само в черна правна тога, справедливостта е много абстрактна и мъглива. Но тя добива съвсем конкретен и ясен вид, когато бъде приземена до икономическата си природа, т.е. когато тя се отнася до труда. Това първо.

И второ, когато справедливостта се отнася не толкова до труда на отделния индивид, колкото до труда на големи обществени групи, т.е. говорим не за индивидуална, а за социална справедливост. Аз не мога да назова по никакъв друг начин, освен социална несправедливост, присвояването на чужд труд на големи групи от хора чрез съзнателна и системна дейност на ограбване, наречена експлоатация.

Социалната несправедливост представлява нарушено обществено разпределение на продуктите на труда, получаващо се когато възможностите на цялото общество съзнателно се използват за задоволяване на потребностите на една незначителна част от него. Несправедливост в разпределителните процеси има само в резултат на съществуващо вече социално неравенство. Социалната несправедливост се появява тогава, когато общите индивидуални се обособят като различни обществени интереси.

Размяната превърнала продуктите в стоки, които пък наложили необходимостта от всеобщата стока - парите. И ако стоката създала социалното неравенство, то парите създали властта! Законът идва с размяната, както апетитът - с яденето. За да бъде установена като нормална обществена уредба, частната собственост узаконила социалната несправедливост чрез насилието, т.е. изградена била властта в лицето на специален апарат за принуда с вътрешни функции - за репресии, и с външни функции - за въоръжена намеса. По този начин обществените групи, резултат от имотното разслоение, приели името к л а с и, а черупката, затваряща ги за съвместен живот, била наречена д ъ р ж а в а.

Така че, ако социалното неравенство е израз на частната собственост, то социалната несправедливост и насилието са съответно синтетичен израз на държавата. Социалната несправедливост в разпределителните процеси е резултат от наложилата се в обществото чрез частната собственост размяна. Ето защо държавата е отражение на размяната. Държава има само там и тогава, където и когато съществува размяна. Размяна не може да има без правното й регулиране със законите на държавата. Държавата пък не може да функционира без стоката и без парите, т.е. без размяната, просто защото всяко насилие се измерва и заплаща в злато. “Самото насилие - казва Маркс - е икономическа потенция” [3] .

Насилието в държавата се проявява във властта на една класа над цялото общество, която власт е резултат от господството й в производството. Държавата винаги е представяна не от всички образуващи я, а само от една класа - тази, която е на власт. Тази класа пък, за да бъде на власт, провежда несправедливост и насилие спрямо подчинените й класи. Несправедливостта и насилието са двете характерни черти, определящи държавата, тъй като всичко в обществения живот при нея в крайна сметка се свежда до тях.

Държавата е власт на една класа, която въз основа на господството си в производството, осъществява несправедливо обществено разпределение на продуктите на труда чрез използването на насилие.

Държавната власт представлява “концентрираното и организирано обществено насилие” (Маркс). До наши дни държавата винаги е била дресьор, който оформя общественото мнение чрез плющене на камшик. Всяка държава съществува само чрез несправедливост и насилие, както и обратно - несправедливостта и насилието съществуват само при държавата. Държавата съществува именно защото в обществото съществуват несправедливост и насилие, т.е. тя е тяхното защитно покритие. Както пише Ленин, държавата съществува поради непримиримостта на противоречията на образуващите я класи. Държавата съществува именно защото те са непримирими и водят до несправедливост и насилие.

Възможностите на всеки индивид са по природа пряко свързани с потребностите за тяхното задоволяване. При намесата на държавата обаче нещата се променят - възможностите се отделят, откъсват от потребностите за една голяма част от обществото, подчинена на чужди класови интереси. Тогава много от потребностите стават невъзможни, както и много от възможностите - неупотребени. Антагонистичната държава потиска чуждите класови интереси така, че потиснатите да не могат да се ползват от пълните, а само от минималните възможности на обществото. Такава държава ограничава възможностите и изкривява потребностите в своя изгода и по свой модел.

Независимо дали в груба или мека форма (с “тоягата или моркова”), всяка класа осъществява властта си с насилие, с диктат. Ето защо държавата на една класа се явява диктатура на тази класа, т.е. класовата диктатура е съдържанието на държавата. Досега са известни няколко такива типа държави според начина на производство : робовладелска диктатура - при робовладелската държава ; диктатура на поземлената аристокрация - при феодалната държава ; диктатура на буржоазията - при капиталистическата държава. Ето защо и диктатурата на работническата класа е съдържанието на социалистическата държава.

Но ето, че тези прости до наивност, елементарни детски истини не са приемливи за оная каста, която се нарича опортюнизъм. От своето появяване до висшата си фаза днес представителите на това масонство винаги мечтаят за своята т.нар. ”народна държава” - държава на целия народ и демокрация, обща за целия народ. Според марксизма демокрацията не е и не може да бъде обща за целия народ, тя е само класова.

Въпросът за държавата и то въпросът за диктатурата на пролетариата е основен в цялото учение на научния комунизъм. Днес се приема, че диктатурата на работническата класа е само отживяла политическа надстройка, а не възможна икономическа база ; че е само форма, а не съдържание на социалистическата държава. Съвременното изопачаване на марксизма не бе по-различно от предишните. Според идеологическите софизми на разни мастити професори, в България диктатурата на пролетариата беше “прерастнала” в по-висшата си форма - в “общонародна държава”. Само с този фокус цялото марксистко учение бе изпразнено от революционното му съдържание и беше превърнато в картонен меч, в книжен тигър. Само с този ловък жест тези илюзионисти на марксизма приспиваха общественото съзнание чрез масова хипноза. А “заробването винаги започва с приспиване” [4] . Ето как съвременните писатели утописти превърнаха научния комунизъм в научна фантастика.

Нима всички наши днешни “теоретици” бяха забравили справедливия гняв на Ленин към Кауцки тъкмо по този въпрос - че диктатура и държава на една класа е едно и също нещо?! Че няма и не може да има “народна държава”! Че целият съзнателен живот на Ленин е борба за признаване на дело, а не на думи диктатурата на пролетариата!

Наш дълг е на марксистите с къса памет (а такива “марксисти”имат винаги учудващо къса памет) да припомним, според науката марксизъм, какво все пак представлява социалистическата държава, каква е същността й, защо тя е диктатура на работническата класа.