УВОД

ТОДОР БОМБОВ

СОЦИАЛИЗМЪТ

ЛЪЖАТА НА ВЕКА

ИЛИ

ВЕКЪТ НА ЛЪЖАТА

ПРЕДГОВОР КЪМ ПЪРВОТО ИЗДАНИЕ

Уважаеми читателю,

Книгата “Социализмът - лъжата на века или векът на лъжата” е писана в продължение на 4-5 години от 1985 година и беше завършена през февруари-март 1990 година.Ето защо тя беше написана в сегашно време - като критика на съществуващия до неотдавна режим, и под друго име - “Що е социализъм и има ли той почва у нас?”. За съжаление обаче, 3 години тя не можа да види бял свят, поради което авторът беше принуден да внесе някои промени - преминаване към минало време и съкращаване на остарели пасажи. Не говори добре за една демокрация, когато по различни причини (и начини) тя не допуска друга, различна гледна точка, както върху тоталитаризма, така и върху демокрацията.

Целта на книгата е да представи историческата истина за марксизма като с това обясни и същността на досегашната “социалистическа” система

Под общото заглавие на този труд са събрани в същност две книги.

Книга първа - “Държавата”, разглежда принципите на научния социализъм, т.е. всички онези принципи на марксизма за държавата, които изграждат социализма като политическа система. Принципи, които бяха грубо потъпкани и “забравени” от смъртта на Ленин до наши дни.

В книгата се разкрива научната несъстоятелност на т.нар. “народна държава” - пробният камък за действителното признаване на марксизма. Маркс, Енгелс и Ленин винаги са били най-непримиримите противници на “народната държава”, чийто дребнобуржоазен мироглед се дължи на Ласал и Прудон, а не на комунистическите първоучители. И въпреки това “комунистическа” България беше... народна държава! Тази нереална, утопична “народна държава” е идеологическата основа на фашизма. Което е само едно от доказателствата за съществуването в България на фашизъм, а не на социализъм. За тази цел бе използвана умишлената злоупотреба и фалшифициране на марксисткото разбиране за социалистическата държава като диктатура на пролетариата. В България имаше диктатура, но само не и на пролетариата! Напротив, точно той беше най-жестоко експлоатираната част от народа. Приведената графика, обхващаща периода от 1952 до 1988г., в тази първа книга доказва това. С цел извличане на монополни свръхпечалби властта у нас бе в ръцете на една държавна финансова олигархия, която доведе до такъв икономически тормоз този нищо неподозиращ пролетариат, че го превърна в една от най-евтината работна сила в света! Като резултат от тази дивашка експлоатация милионерите в България за 40 години “социализъм” се увеличиха

над 15 пъти! В същност това беше държавен капитализъм. Държавата беше останала като един-единствен капиталист. Срастването на държавата с монополите при пълно отсъствие на частна собственост доведе до държавномонополистичен капитализъм в крайна степен. Така че икономическата база беше държавен капитализъм, а политическата надстройка - фашизъм! Но не и социализъм!

Книга втора - “Теория на работната заплата”, разглежда икономическите закони, които изграждат социализма като по-ефективна икономическа система от капитализма. Тези закони са извлечени от главния труд на Маркс - “Капиталът”. Възможен е такъв производствен процес, при който работната заплата като обществено отношение да представлява самонарастваща стойност. Това, от своя страна, не позволява съществуването на явлението инфлация. Този производствен процес представлява един повтарящ се кръгов цикъл на Карно, който, от своя страна, позволява да се установи смятаната за абсурд при стоковото производство обществена собственост върху средствата за производство, да се отхвърли експлоатацията и безработицата в обществото, както и да се посочи що е социално равенство и социална справедливост с тяхното конкретно, а не абстрактно значение. Разглежда се стоката работна сила - кога и как тя престава да бъде стока при социализма. Разглежда се уравниловката - присъща не на социализма, а на егалитарния капитализъм Освен това - въпросът за рентата и земята при обществена собственост. Книгата завършва с отмиране на стоката - по нейните две условия - и прехода от стокови към нестокови, комунистически производствени отношения.

Тодор Бомбов

ПРЕДГОВОР КЪМ ВТОРОТО ИЗДАНИЕ

Уважаеми читателю,

Книгата “Социализмът - лъжата на века или векът на лъжата” е писана с големи прекъсвания. Първите идеи и проблясъци датират от 1982 година, но първото обобщено сглобяване в цялостна стройно изградена система беше през зимите на 1988/89 и 1989/90 години.Ето защо тя беше написана под друго име - “Що е социализъм и има ли той почва у нас?” Заемането на заглавието от Дядо Благоев не беше случайно, нито приумица, а най-точно изразяваше съдържанието на книгата, ако тя беше излязла от печат до 1990г. Уви, това не стана до 1993 година, когато се появи първото й издание. Издателските неволи не спираха творческия процес на писане и в крайна сметка книгата стана факт, въпреки скромния й тираж и скромната реализация. Това първо издание обаче стана скелетът, около който по-късно се изгради изцяло преработената и допълнена книга в своите две автономни части - особено в икономическата теория, където бяха добавени 3 нови глави и редица поправки и допълнения в другите. Този процес на преработка на първото и подготовка на ново издание на настоящия труд започна основно с началото на 1997 година и продължи до 2000 година включително. Всички несъответствия и грешки от първото издание смятам, че са премахнати дори и в детайли.

Допускам, че книгата “Социализмът“ ще бъде по-достъпна в своята първа част за по-широк кръг читатели, докато за втората й част ще се изисква предварителна теоретична подготовка - обща (макроикономика) и специална (по “Капиталът” на Маркс). Особено е необходима специалната подготовка.

Тодор Бомбов

Посвещавам този труд на скъпите си родители - чисти и святи българи, великомъченици.

Посвещавам този труд и на моя чичо - Здравко Бомбов, не само повярвал на великата идея, но и принесъл себе си в жертва на нея.

Класиците трябва не само да се

почитат, но и да се попрочитат.

Е.Кротки

Казано е - учените по света са много, но умните са малко.

В наше време се появи истинско нашествие от учени глави, които забравиха, че “откакто социализмът стана наука, той изисква да се отнасят с него като с наука, т.е. да бъде изучаван”.

Бедата обаче идва не толкова от това, че той се “прилагаше” без да се изучава, а повече от това, че се изучаваше, за да не се прилага.