ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА
ОТМИРАНЕ НА СТОКАТА
Материалистическото разбиране за социална справедливост и социално равенство има конкретно икономическо значение. Социалното равенство намира своето съдържание в обществената собственост върху средствата за производство, а социалната справедливост -- в производствения процес, лишен от експлоатация, както на човек от човека, така и на човек от държавата, което позволява справедливост в разпределителните отношения. Производственият процес при обществена собственост върху средствата за производство представлява процес на социална справедливост, който в своите гранични преходи е представен от две форми на социално равенство.
Не може да се говори в едно общество за социална справедливост, когато в него цари социално неравенство. В такова общество винаги се оказва, че разпределителните процеси са нарушени. В същност те никога не са били изправни. Капиталистическите разпределителни отношения са винаги нарушени, което позволява в капиталистическото общество винаги да се откриват “деформации”, ”отрицателни явления” и други подобни бисери от лексикона на буржоазния ум.
Социализмът е общество на социално равенство и социална справедливост, но все пак равенство и справедливост върху стокови отношения. Едва при комунистическото общество ще може да се говори за равенство и справедливост в абсолютен смисъл -- тогава, когато нищо няма да се купува и продава, тогава, когато нито равенството, нито справедливостта ще имат за своя основа парите, както е при социализма. Ето защо възниква въпросът -- а как ще изглежда прехода от стокови към нестокови производствени отношения, от един към качествено друг, нов начин на производство, от социализма към комунизма. Въпрос, който никога досега не е разглеждан, а е най-интересният и твърде важен въпрос на политическата икономия. Кога и как стоката ще отпадне, ще загуби своите свойства? Кога и как продуктът ще престане да бъде стока? Как ще отмрат стоковите отношения?
За тази цел трябва да си припомним двоякия характер на стоката.
Две характерни условия определят стоката : необходимо -- стойност, и достатъчно -- разменна стойност.Необходимото условие за един продукт да бъде стока е той да има стойност, т.е. въплътено в него количество човешки труд, а достатъчното -- той да е предназначен за размяна, а не за собствена употреба.
Отмирането на стоката по необходимото условие -- производството,
е исторически предопределено от обективния ход на общата норма на печалбата
към снижение, т.е. от природния процес на непрекъснатото нарастване на обществената
производителност на труда, от факта, че 
.
В онзи момент, когато за цялото обществено производство във всички отрасли
на световната икономика се изпълни равенството 
,
т.е. когато живият труд в производството на обществения продукт напълно изчезне,
стойността ще отмре. Защото в производството няма да има труд, който именно създава стойността.
Според Закона за стойността само трудът може да създава стойност. Затова с
отмирането на труда, отмира и стойността.
Отмирането на стойността означава, че производственият процес ще престане да се проявява не само като процес на нарастване на стойността, но и като трудов процес. Човешният труд ще бъде такъв, че вече няма да създава стойност, защото ще бъде извън производствения процес, няма да участвува в производството на продукта. Трудовият процес няма да бъде производствен процес. Точно затова производственият процес няма да съществува нито като трудов, нито като процес на нарастване на стойността. Това означава, че производственият процес, след като бъде напълно освободен от човешки труд, от присъствието на човека в него, ще продължи да се осъществява от самовъзпроизвеждащи се средства за производство.
Понастоящем световна практика е да се върви по линията на
най-малкото съпротивление -- тъй като производството изхвърля все повече “излишни”
хора, резултат на обективната закономерност в него ,
решението е те да бъдат настанявани в обръщението,в сферата на услугите, както
и на синекури в държавата. Това само по себе си забавя развитието на производителните
сили и самото производство. А трябва и там заетостта на работната сила да
клони към нула. Защото, ако този обективен процес не се направлява, то дори
и да стане ,
дори и да няма в продукта вложен труд, ако има размяна, ако съществува обръщение,
то и тогава продуктът ще бъде стока, щом е предназначен за покупко-продажба.
Наистина, той няма да има стойност, но пак ще бъде стока. Просто стоката ще
бъде съвсем видоизменена. В обществото ще господствуват пак стокови, макар
и не стойностни отношения. Размяната и нейното отражение -- Държавата, ще
останат, но може би не за дълго. Капиталът ще доведе до самоунищожение, до
гибел на цивилизацията поради собствените си противоречия -- независимо дали
от избухване на социален конфликт, на световна война, или като социална левкемия
-- чрез морална деградация, израждане и потребителско разложение. Ето защо
от жизнено значение за обществото е отмирането на размяната.
Отмирането на стоката по достатъчното условие -- размяната, се обуславя също от обективния ход на нарастващата производителност на труда, но отмирането на разменната стойност трябва да върви заедно с отмирането на стойността и да съвпадне с него по време. Ето точно тук се доказва необходимостта от съвпадането на стойност и разменна стойност, тук -- на Изхода. Само чрез еднаквата норма на печалбата при социалистически начин на производство това може да стане -- защото стойност и разменна стойност на стоката съвпадат предварително много преди този миг. И в никакъв друг случай. Само тогава стойност и разменна стойност могат да отмрат едновременно, да отпаднат в един и същ момент. В онзи момент, когато за цялото обществено производство във всички отрасли на световната икономика времето на обръщение бъде съкратено до нула, tобр = 0, т.е. когато производственият процес стане процес, при който се работи само по поръчка, а не за пазара, който по този начин угасва като необходим, и разплащането става при доставката на продукта в необходимите на производителя средства за производство, т.е. в натура, а не в стойност, тогава размяната изчезва, разтваря се, стопява се в разпределение! Едва тогава продуктът, анулирал вече и двете си условия, престава да съществува като стока!!! Това е краят на стоката, а с нея -- и на парите! В този момент производствените отношения престават да бъдат стокови, те стават комунистически. Това е такова високо развитие на производителните сили, когато самите те ще заличат характерните черти на стоката. Това означава пълно сливане на Човека с Природата! Пълно единство на живата природа, единна обмяна на веществата на живата планета Земя. Ще се стигне до такъв технологичен кръговрат, когато обществото и Природата ще представляват един организъм, когато средствата за производство ще бъдат жива, макар и не разумна материя, а работната сила ще бъде сивото вещество, мозъкът на тази материя.
Производственият процес няма да се извършва от прякото, непосредствено участие на работната сила в него. Трудът ще бъде коренно различен, неузнаваемо изменен, вероятно кибернетичен труд, докато производственият процес ще бъде осъществяван от самовъзпроизвеждащи се средства за производство. Така че производственият процес ще протича като природен, а не като социален процес. Размяната, разтворена в разпределението, ще изчезне, а продуктът ще отпадне в опаковката си на стока. Разпределението ще бъде поток от продукти, насочено движение на предмети за потребление -- за личността, и средства за производство -- за производствения процес. Такова разпределение означава, че едва тогава благата ще потекат “като пълноводен поток”, като кръв в жив организъм. Кръв, оросяваща мозъка -- човешкото общество, в което всеки човек като неврон ще работи на великия принцип -- “от всекиго -- според възможностите, на всекиго -- според потребностите”.
Твърде е вероятно производственият процес да протича като адиабатен процес, т.е. при постоянна ентропия, без отделяне на топлина. В сравнение с “изотермичния” производствен процес на социализма, той ще бъде с много по-висок к.п.д., с много по-голяма ефективност. И Енгелс се оказва прав, когато смята, че от цялата политическа икономия ще остане само понятието ефективност!
Защо обаче за построяване на икономическите закони на социализма се изхожда от икономическите закони на по-далечния във времето класически капитализъм, а не от тези на съвременния капитализъм ? И защо точно според Маркс ?
Защото, първо, те са закони на развитото стоково производство.
Защото, второ, съвременният държавномонополистически капитализъм е само следствие, резултат именно на този, свободния, капитализъм, негова амбивалентна модификация, морално деградираща видоизмененост, а не някаква изцяло нова организация на обществото, насадена изведнъж и свише. Съвременният капитализъм не може да бъде основа за търсене на закони за социализма, тъй като той е само производна на класическия. Съвременният корпоративен капитализъм е изключително процъфтяване на монополното право и монополния капитализъм с внушителното съдействие на държавата, които обаче -- монополизма и държавата -- са двата най-отровни скорпиона в градината на социализма и които се развиват само върху основата на класическия капитализъм на частната собственост и свободния пазар. Ето защо премахвайки предпоставките за класическия капитализъм се премахват предпоставките и на съвременния капитализъм, на капитализма като цяло, на всеки капитализъм изобщо! Така че отхвърляйки изцяло днешния капитализъм като социална организация и предложение за социализъм, трябва да се върнем към първоизточника му, към първообраза му, към причините му, към генезиса му. А там най-доброто му обяснение е направено от Маркс!
Тъй като социализмът е преходен период между две коренно различни, противоположни във всяко отношение икономически системи, то той съдържа в себе си характерните черти на всяка от тях -- и на капитализма, и на комунизма. Социализмът, от гледна точка на стоковите отношения, на стойностните закони, е частен, при това -- граничен случай, и по-висока фаза на капитализма, но като икономическа формация на обществена собственост върху средствата за производство, като общество на социално равенство и справедливост -- нисша фаза на комунизма! Нисша за комунизма -- поради стоковите си отношения, висша за капитализма -- поради хуманизма си.
Комунизмът е съвсем различен, съвсем непознат начин на производство и начин на живот спрямо днешния. Наистина, от стъпалото на нашия век е трудно да се види това, трудно е да се повярва, защото всичко изглежда фантастика, утопия или халюцинация. Още повече след сегашния крах на социализма като експеримент.
Но така ще бъде!
Нима спътникът, лазерът, компютърът, атомът като средства за производство не са фантастика, утопия, блян дори за такива велики умове като Маркс и Енгелс, отдалечени от нас само на малко повече от 100 години?! Светът така се изменя, че днешната реалност е илюзия, фантастика за вчерашното утре. ”Раят” не се намира отвъд пространството, а отвъд времето! Защото наистина
“Земята ще бъде рай!
Ще бъде!” [1]
Vivat sciencia [2]
Л И Т Е Р А Т У Р А
Карл Маркс, ”Капиталът” -- т. I Седмо издание
т.II Четвърто издание
т.III Четвърто издание
В.И.Ленин, Събрани съчинения в 55 тома -- Второ издание
К.Маркс и Ф.Енгелс, Избрани съчинения в 10 тома -- Второ доп.издание
(КРАЙ)